Сухата пещера , гр.Велинград.

Велинградски пещерен район (405).

№ 5830. Районен № 405 007. Дължина (185 м), денивелация 24 (-21), (+3 м).

             Местонахождение и достъп:

Пещерата се намира във  Велишко-Виденишки дял на Западните Родопи (2186 м при  връх Голяма Сютка ). Според  районирането на  карста (по В. Попов) попада във Велинградския пещерен район № 405. Административно е разположена  на териоторията на община Велинград.

Изходен пункт за достигане до пещерата е гр.Велинград. От квартал Чепино се тръгва по шосето за Доспат. След достигането на водослива на реките Чепинска и Лепеница се тръгва вдясно по асфалтовото шосе водещо към мраморната кариера Лепеница, респективно към едноименната пещера. По него се изминават приблизително 2 650 м., при което се  достига характерен скален откос вдясно. Преминава се през поляна, през която обикновено протича малък поток след което следва изкачване на склона. Трудно забележима пътека се се движи близо до ръба на скалния откос. След достигането на връхната част на скалата се навлиза в гората , пътеката се изоставя и  вляво се траверсира склона на височината на оформеното малко седло.Двата входа на пещерата се намират в основата на малък скален венец и са трудно откриваеми.

Описание:

Пещерата има два входа. Първият от тях (от посоката на достъп) има формата на полу-елипса и размери 0.70 х 0.60 м.  и южно изложение. 15-тина метра по-нататък е втория по-голям вход на пещерата. Той също е полуелипсовиден. Размерите му са; ширина 1.70 м и височина 1.20 м. Изложението му е  югоизападно. От него се попада в нешироко и ниско преддверие. Галерията се развива в източна посока и скоро приема малко ляво разклонение със следи от интензивна иманярска дейност. Вдясно се попада в много ниска елипсовидна заличка към която се присъединява и тясната галерия идваща от първия вход на пещерата, както и къс горен етаж. Вляво още след пролазването в залата, има малък отвор през който се достига в уширение със сериозни следи от иманярска дейност последвано от широка галерия настлана с глина. Дължината й е около 35 м като височината е в рамките до 2 м. Този участък е характерен с заоблените си форми тип „Орлова чука”. Стените и свода се силно опушени и вандалски надраскани.  Тук има следи от 3 иманярски изкопа. В края на този участък се достига до голяма наклонена зала дължина 12, широчина 10, височина достигаща 10  м. В дясната част на залата стърчи мощен сталагмит, а тавана е осеян със сталактити. По време на картировката тук е забелязана прилепна колония. В пода, почти в самото начало на залата зее отвор с диаметър 4 м, откъдето се отваря пропаст с дълбочина 7.50 м, а почти в дъното на залата е елипсовидният отвор на друг 7-метров отвес. И двата отвеса отвеждат до по-ниско разположен етаж на пещерата. Под първия отвес е разположена низходяща блокажна зала с нисък свод. В нея се забелязват няколко незначителни радклонения. Пода е настлан с дебел пласт глина, забелязват се и вторични образувания. През тесен леко лабиринтен участък се попада в частите под втория отвес. Първоначално се влиза в малка заличка с множество вторични образувания-изпочупени от изпочупени от иманярите. От тук пътищата са два. В северната част на заличката се попада на много тесен участък с лабиринтен характер. Не е препоръчителен за проникване защото по пода има множество локви и проникващия неминуемо се мокри. В лявата-западната част на залата има друг тесняк през който се влиза в крайната част на пещерата. Влиза се последователно в две уширения. На това място също се забелязват множество вторични образувания. Кройната част на пещерата представлява голям блокаж покрит с глина. Еветуалната работа по продължението на пещерата ще е доста трудоемка. Да се внимава на места блоковете са лабилни!!!  

Почти цялата пещера е покрита с влажна тъмнокафява глина. Общата дължина на пещерата е (185 м) при  денивелация 24 (-21), (+3 м).

Геология                                                                                                                Пещерата е образувано от  архай-протерозойските мрамори от Добростанската свита изграждащи  тясна и дълга синклинала с северозапад-югоизточна посока, между гр-Велинград и язовир Тошов чарк. Мраморите се прослояват от гнайси и шисти

История на проучването:

Пещерата е известна на местното население от незапомнени времена. По не потвърдени данни,  е била обект на проучване от членовете на Ракитовското пещерно дружество (1930 – 1940), а вероятно и по-късно. Тя е картирана на два етапа – по врене  на учебна практика по картиране  в рамките на курс за значката „Пещерняк” с членове на Сдружение „Сюткя”  на 5 юли 2010 и на 8 октомври 2010 г. от Константин Стоичков и Мирослава Христовова от ПК „Хеликтит”София и Веселка Проданова, Йорданка Врабчева, Димитър Димитров,  Николай Ташев, Ангел Латев, Иван Рогев от Сдружение „Сюткя”.