Начало Забележителности ПЕЩЕРИ Лепеница

Лепеница

There are no translations available.

През 2009 и 2010 год. бе проведено в рамките на три модула обучение на пещерняци от сертифицирани обучители на Българската федерация по спелеология, един от които е лично Изпълнителния зам. председател на УС на БФСп Алексей Жалов. Сдружението вече разполага с осем обучени пещерняци, които могат да бъдат водачи на посетителите на пещера Лепеница и околните пещери.
През м. февруари 2010 година по предложение на Сдружението Министерство на околната среда и водите коригира със заповед на Министъра режима на природна забележителност пещера Лепеница. Пещерата остава природна забележителност, но вече могат да се посещават първите 600 метра от нея, без първия воден етаж. Посещението може да се извършва на малки групи до 10 човека само с водач и екипировка. През м. септември 2010 год. РИОСВ Пазарджик одобри проект и инвестиционно намерение на Сдружението за обезопасяване трасето за посещение на посочените по-горе 600 метра от природната забележителност пещера Лепеница. Вече пещерата се посещава от самоорганизирали се туристи.

Пещерата „Лепеница”  е три етажна водна пещера образувана в  протерозойски мрамори. Тя се намира на левия долинен склон на р.Чукура, Западните Родопи, в землището на Ракитово.  Пещерата има  два входа. По-ниско разположеният вход, от който извира реката, сега е зазидан  във връзка с каптирането и използването на водата за питейни и битови нужди на Велинград. По-високо разположеният  е прокопан от ракитовчани, начело с учителя Димитър Иванов

Детайлно проучване и направата на карта на пещерата са  направени от Петър и  Боян Трантееви в периода 1971-1973 г. Настоящата и  дължина на проучените и картираните галерии на пещерата е 1525 м. Пещерната фауна е представена от 33 вида животни, от които троглобионти или стигобионти са мамарецът Niphargus bureschi, бръмбарът Duvalius (Paraduvalius) bureschi и низшето насекомо Plusiocampa bulgarica (Diplura).
Според Петър Берон в Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат никъде другаде по света.
Обявена е за природна забележителност със заповед номер 2810 от 10 октомври1962 год. и защитена площ 52 декара . (Д.в. бр. 56/1963 г.)
Координати N 41°57’15,98”, E 24° 00’37,37”.
(Д.в. бр. 56/1963 г.)

Ракитовци основават пещерно дружество на 27 юли 1930 год. Учредителите са 10-ма, а именно: Димитър Иванов - учител, Борис Кафеджиев – търговец, Петър Терзиев –кафеджия, Спиро п. Василев – учител, Асен Попов – учител, Петър Елкин – дърводелец, Ангел Балинов – земеделец, Георги Георгиев, Борис Рогачев, Георги Кабадийски – ковач. Всички те решават да се обединят с цел „запазването на пещерите в нашия край, тяхното проучване и направяне достъпни за любителите на природните красоти. Избира се временен комитет в състав Д. Иванов – председател, П. Терзиев – секретар-касиер и Б. Кафеджиев – член. В годините напред основната дейност на дружеството се състои в проник-вания в пещерата, осигуряване на водач с миньорски лампи в пещерата, а и позволителни билети за вли¬зане в нея, изнасяне на сказки за пещерите и тяхното проучване, излети в района на Чепинското корито.

Преди много години спелеолози изследват пещери в Западните Родопи. Една от тях е ЛЕПЕНИЦА. Проучват я подробно и стигат до края, където се вижда малък отвор. Проникват през него и остават омаяни от невижданата красота. Разкриват се няколко зали. В първата подът е покрит с едри люспи, които приличат на мидени черупки. При осветяването пречупват светлината в най-различии цветове. Откриват зала на кратерите, зала на бисерите, голям и малък храм. Спелеолозите намират седем бисера - едни от най- редките природни образования, които са в Природонаучния музей в София. След като разглеждат всичко, те зазиждат отвора, за да не се похаби неоценимото богатство. Кратерите се срещат единствено в тази пещера в България.
Входът и е висок само един метър, профилът е силно наклонен. Лепеница е дълга 1 525 м. и е на три етажа. Долният е с дължина273 м. и през него тече подземна река. Скоростта на водата е 1 600 м в час. На втория етаж има четири езера в дъждовно време, а при сухо остават две. Третият етаж е сух. На около 500 м. навътре Лепеница е девствена. До там много от скалните образования са изпочупени, стените са опушени. Поради трудната проходимост по- нататък / с тесния отвор и езерата / Лепеница се е самозащитила.

Ракитовци основават пещерно дружество на 27 юли 1930 год. Членовете са от учителските среди. дейността е насочена към издирването на пещери в района и пазенето им от рушене, както и популяризирането на Лепеница. С общи усилия се отваря сух вход на пещерата, защото съществуващият е във вода. През 1 932 год. Археологическият музей в София възлага на местното пещерно дружество охраната на всички старини в района. Строеж на хижа с площ 80 кв. м. се е предвиждал през19З9 год., но проектът остава неосъществен.
През 1 963 год. проф. Петър Петрв , заедно с инж. Радуш Радушев изготвят проект за благоустрояване и електрификация на Лепеница, изгражда се далекопровод и трафопост. Част от водата и се заделя за водоснбдяване на Велинград и поради това днес свободният и организиран достъп до нея е забранен.
Лепеница е в ракитовско землище. Намира се при надморска височина1ООО-1ЗОО м. Обявена е за природна забележителност със заповед номер 2810 от 10 октомври1962 год. и защитена площ 52 декара. Тя е уникална за България, но не е благоустроена. Малките езера, чудните пещерни ваяния развихрят човешката фантазия, природата показва своята величавост.
Координати N 41°57’15,98”, E 24° 00’37,37”.
Първите известни писмени даннни за пещери в ракитовско  датират от 1870 г. и се съдържат в книгата на  Ст. Захариев в “Географско историческо описание на Татар Пазарджишката кааза”. В нея авторът съобщава за голяма  пещера с име ............... отстояща на ? час от Ракитово.
Първите известни проучвания на пещери в района са правени от жители на с.Ракитово в пещерата Лепиниа. в края на 10-те години на века (К. Дзигаров, Хр. Бозаджията, Т. Георгиев и А. Гелин). През 1921 г. гимназисти от селото, по-късно основатели на Ракитовското пещерно дружество, отново изучават пещерата. Първото регистрирано посещение в Лепеница датира от 28 юли 1925 и е осъ¬ществено от уредника на Царската ентомологична станция Пенчо Дренски. През следващата година съ¬щият учен посещава пещерата повторно и я описва в публикацията си „Пещерата Лепаница и Лепанишка¬та долина“ в сп. „Родопи“ (год. V, бр. 1,1926). На 2 август 1927 г. П. Дренски посещава пещерата за трети път заедно с директора на царските природонаучни институти д-р Иван Буреш. На 19 март 1929 г. ,по инициатива на инж. Павел Петров в София се основава Българското пещерно дружество (БПД). През следващата година П. Петров изпраща писмо до Димитър Иванов и го приканва да организира местен клон на дружеството. По по¬вод на писмото, 27 юли 1930 г. се основава първият – Ракитовски на БПД.

Инж. Павел Петров лично съдейства за проучването и съставянето на планове на пещерите в района. На 13 и 14 септември той и местните пещерняци Д. Иванов, А. Попов и Ив. Андонов картират изцяло „Сухата пещера“, а във „Водната“ (Лепеница) картират около 400 м до мястото на¬речено „Купола“.
Клонът кореспондира с БПД по различни поводи. Запазена са писма с искания на карбидни лампи, въжета, магнезий за снимки. От дружеството са изпратени членски карти, значки, печат и книги.
Създават се и много добри връзки с Археологическият музей в София. С писмо от 29 март 1932 г. музеят възлага на местното пещерно дружество охраната на всички пещери и старини в землището на Ракитово, а на пред¬седателя на дружеството охраната на старините из цяло Чепино. Ракитов¬ци правят постъпки за построяване на хижа край Бял кладенец с площ 80 м2 над Сухата пещера и за барака край Водната. За съжаление направеният по-късно проект остава неосъществен.
С протокол от 6 юни 1939 г. управителния съвет на Ракитовското пещерно дружество определя таксите за вход на пещерата: за неракитовци вход – 5 лв. на лице; за неракитовци ученици- 2 лв.; за ракитовци вход- 2 лв.; за ракитовци ученици – безплатен.
Решава се също така, че членовете на дружеството и организациите дали над 1000 лева помощ на дру¬жеството да се ползват с безплатен вход при групови излети устроени от техните организации. За съби¬ране на таксите, предоставяне на дружествено лампи на посетителите и запазване на сталактитите от чупене, през лятото да се назначи пазач. В периода след 1939 г. дружеството залинява и постепенно пре-установява дейността си.


Пещерата „Лепеница”  е двуетажна водна пещера образувана в  протерозойски мрамори. Тя се намира се на левия долинен склон на р.Чукура, Западните Родопи, в землището на Ракитово.  Пещерата има  два входа. По-ниско разположеният вход, от който извира реката, сега е зазидан  във връзка с каптирането и използването на водата за питейни и битови нужди на Велинград. По-високо разположеният  е прокопан от ракитовчани, начело с учителя Димитър Иванов.  Долният етаж, през който протича  река с дебит от 50 до 150 l/s , на няколко места има връзка с горната галерия. Той е дълъг около 400-500 m и завършва със сифон (опити за преминаването не са правени). Подземната река се подхранва от губилищата по реките Чукура и Бежаница. Галерията на вторият етаж  на пещерата е дълга около 1000 m и завършва със стеснение.  По пода на пещерата, особено в края на горния етаж,  на много места се наблюдават синтрови езера. Лепеница е една от пещерите с богата подземна украса.
Карта на известните до края на 50-години около 1100 m от пещерата и била направена в края на 1960 г. в рамките Национална пещерна експедиция  Детайлно проучване и направата на съвременна карта на пещерата са  направени отэ Петър и  Боян Трантееви в периода 1971-1973 г. Настоящата и  дължина на проучените и картираните галерии на пещерата е 1525 м. Пещерната Фауна е представена от 33 вида животни, от които троглобионти или стигобионти са мамарецът Niphargus bureschi, бръмбарът Duvalius (Paraduvalius) bureschi и низшето насекомо Plusiocampa bulgarica (Diplura).
Обявена за природна забележителност с 5 ha прилежаща площ (Д.в. бр. 56/1963 г.).



Проф. Петър Трантеев пише:
”Пещерата почти няма разклонения и затова пред погледа на посетителя като на филмова лента се редят великолепни цветни образувания, преплетени в невъобразимо разнообразие. Човешкият речник е беден, за да се измислят имена на чудните купчини от образования, които се оглеждат във водата.”


Last Updated (Tuesday, 30 August 2011 19:29)

 
Кой е на линия
We have 17 guests online