Дженеврис или изворите на живота!

Тракийско светилище и крепост в м. Дженевра се намира предполагаемо на връх Манастира, на 1.4 км североизточно по права линия от язовирната стена на язовир Дженерва. Уникалният тракийски храм е разположен в местността Дженевра на около 1700 метра надморска височина. Според ''специалистите'' той е от III век пр. н. е., от времето на Филип V. Храмът е обслужвал племето беси, което е населявало тази част на планината. Неговите жреци в продължение на много векове са владеели и прочутия в античността храм на бог Дионис. "От всичките 17 скални светилища, открити досега в Западните Родопи, това безспорно е най- голямото
Освен това тук има и впечатляваща архитектура. Целият комплекс е заемал площ от около 2 декара, а култовата част е оградена с монументален крепостен зид с дебелина 2 метра и също толкова висок, изграден в циклопски стил от огромни каменни блокове, без спойка. Зидът е двулицев с пълнеж по средата от по-малки камъни. Общо дължината на зида е около 150 метра", обяснява д-р Кисьов. Според него този начин на строителство е характерен за ранното тракийско строителство, при което са използвани техники, аналогични с тези на микенската култура. Прави впечатление, че някои от каменните блокове на светилището са прецизно обработени, все едно с шлайф- машина.
Към светилището са водили стълби, остатъци от които са запазени и до днес. Това е доказателство, че храмът се е посещавал непрекъснато за поклонения, а не само по празници, при това от голям брой хора.
Подобна архитектура няма в нито едно от останалите култови места на траките, открити до ден днешен, твърдят археолозите. На самия връх екипът на д-р Кисьов е открил две сгради с масивни блокове за основи. По-голямата е с кръгла форма, а другата е правоъгълна. Във вътрешността им засега са открити множество фрагменти от култова керамика, включително и от съдове, достигали до 1,5-2 метра височина.
В кръглата сграда са намерени скални врязвания и останки от глинобитен олтар, украсен с геометрични фигури, щамповани с шнур. Откритите части на храма са идентични с тези от олтара, намерен преди години на Небет тепе в Пловдив.
Огромният зид и олтарът напълно съвпадат с описанието на римския историк Макробий за светилището на Дионис, според който то е било с кръгла форма и е било опасано със зид, висок около два метра. Храмът е бил "отворен" към небето, т.е. е нямало покрив. В средата се е намирал олтар, върху който тракийските жреци са извършвали гаданията си.
Светилището е близко до открития през миналото лято античен път, чието трасе е използвано от Александър Македонски при похода му срещу Филипопол. Според учените една от най-ценните находки е керамиката тип "Цепина", която се свързва със съществуването на голямо централно светилище в Западните Родопи. То може да се свърже и с открития надпис в античния Пистерус край сегашното село Ветрен, който информира, че пътуващите търговци от Гърция за вътрешността на Тракия през Западните Родопи е трябвало да получат разрешение от бог Дионис. Това е още едно доказателство, че светилището на тракийския бог се е намирало в триъгълника между Батак - Пещера, Велинград и местността Дженевра.
Въпреки всички съвпадения още е рано да се твърди със сигурност дали става дума за прословутото светилище на Дионис. Това може да се каже, след като да бъде проучен целият храм, коментира д-р Кисьов.
Предполагаемо: Надморска височина: 1663 m GPS координати: 41°45’32” С.Ш. и 24°12’49” И.Д.