Бесите- едно от най-непокорните тракииски племена, през  4ти век  сл.Христа приемат Християнската религия и стават най-големите й защитници. По това време се увеличава и строителството на храмовете и манастирите по Родопите. В района на Ракитово те остават следи от своята дейност в местностите  Еленско краище, Западна кула, Източна кула, Сивек, Гелини чучури, Раве  ливади, Картач, Баташко поле, Юртовете, Градот, Дронтовица, Каменица, Пашино бурдо, Попина поляна. След хрстиянизирането на България през 845 година всики обитатели на Чепинския край станали ревностни привърженици на-Християнството.

През  1962 година край Ракитово се разкривт зидове от православен храм. Разкопават останки от стенописи,  некропол, трикорабна базилика и др. При археологическите проучвания се остановява, че датират от раннохристянска епоха (5-6в). Некрополът е бил използван до 19ти век,храмът е бил опожарен през 17ти век. Черквата „Св. Николай” е разрушена по време на помохамеданчването. 

Базиликата на Николица е един очарователен пример за най-ранна архитектурна традиция на Християнските храмове по нашата страна. Обявена е за паметник на културата и е открита през 1962 година край Ракитово. Дължината й е 32м ,а  ширината - 17м.

След разрушаването на базиликата „Св. Николсй Летни” селото остава без молитвен дом. За религиозните  обреди идват свещеници от други села. Богослуженията се извършват в къща. Християните искат съдействие от държавната власт в града за строеж на черква, но тя отказва. Със съдействието на Салчо Чомаков се получава разрешение за строеж на християнски храм без да се налага ракитовци да ходят до Цариград . Със собствени пари и строителни материални започва възобновяването на предисшната черква „Св. Неделя”. Тогавашния кмет на Ракитово Афуза Юсеин ефенди дарява своята градина за  строеж на храма.

Първия камък е положен на 15ти март 1861година(стар стил), а строежа завършва на 8ми Ноември 1861 година. Сградата е с правоъгална форма, стените са дебели един метър, застроената площ е 17,90м, ширината 10,10м, а височината е 7,80. Позорците са малки направени от дялани камъни. Черквата е еднокорабна и едноабсидна. Иконостасът е изработен от резбари на  Дебурската школа. Резбите са с изящна изработка и имат голяма стойност. Иконите са рисувани от иконописци на Молеровата школа от Банско.

През 1862г. черквата е изографисана и обзаведена и свещеник Атанас от село Каменица извършва водосвет. Подарено е разпятие, което датира от  1865г. от Атанас Келя. Под разпятието са наредени малки икони на 12 апостоли и 6  различни други, всички изработени от един и същ иконописец. Освещаването е направено от пловдивският митрополит Панарет на 4ти Март 1873г. Ракитовската черква престава да бъде самостоятелна и се  включва в диоцеза на българската екзархия.

През 1865г е разкрито килийно училище, учител става Илия Топорчев. Петър Захариев става инициятор за строеж на камбанария. Всяка християнска къща в селото дарява помощ. Високата каменна камбанария е изградена през 1899г. Първата камбана е закупена през 1910г. На мястото кадето са съхранени зидове на раннохристиянска базилика е параклиса „Св.Николай”. Той е построен върху единият от трите й олтара.Иконостасът и иконите в него са уникални.