До председателя на Държавния съвет

на Народна република България

София

 

Г-н  председател,

Става дума за Националния конкурс за Мемориал на Васил Левски.  Не бихме се  бъркали,   ако не  ставаше въпрос за цялата нация и Апостола на българската свобода -  те  са неделими. Догреша ни и за родилните мъки на нашите известни скулптори.  Разбира се,  с това не искаме да обидим никого, но  за съжаление предложените  три проекта за обсъждане далеч не решават проблема.  Струва ни се,  че и трите проекта носят една и съща

ФАТАЛНА ГРЕШКА - НЕ СЕ  ТРЪГВА  ОТ  ВЯРНОТО  НАЧАЛО,

което пък обуславя и всичко останало.  Могат ли да обяснят творците какво означават тези  "кръстещи се"  или страшните  грамади камъни? Те   ",..не са  ли чели устава?..»" Позволете да се усъмним,  че не са наясно и с кого си имат  работа!

НЕ ЗА КРЬСТ   БОЖИ  ТРЪГНА  АПОСТОЛЪТ!!!

Когато ни попитат,  наглед,   всичко знаем за него.  Но дали е така? Струва ни се, че не.  Все още сме длъжници на Левски и неговото дело.  И тъкмо за това ,  ще си позволим съвсем накратко да "погледнем" Васил Лев¬ски от по друга гледна точка,   скрита досега от погледа.

В СВОЯ ЖИВОТ  И  В  ЦЯЛАТА  СИ  РЕВОЛЮЦИОННА   ДЕЙНОСТ, АПОСТОЛЪТ               НА СВОБОДАТА НЕСЪЗНАТЕЛНО Е ВЪШАТИЛ//ОСЪЩЕСТВИЛ/ПРОПОРЦИЯТА                 НА"ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ"!

 

По въпроса за зл.  сечение са писали други.  Ние ще се задоволим да отбележим само,   че неговият математически израз  е представен от следна¬та числова редица:   2/3,   3/5,   5/8,   8/13,   13/21   и т.и.,   която  в  крайна смет¬ка води до едно и също реално число - М = 0,618. Любопитно е обаче,  че тази периодичност  се  покрива /съвпада/   изцяло  с цялата съзнателна революционна дейност на Апостола -  като  се  започне  от началото -   1861  г.   и се свърши   с   годината на неговата смърт -   1873-та.

Но нека вникнем по-внимателно!

Ако приемем горното за достоверно /в което ще се убедим след малко/,

златното  сечение би трябвало да мине някъде помежду двете дати,-

Припомнете  си кога Левски изоставя  остарялата "четническа тактика" на Раковски и поема пътя на подготовката за всеобщо въоръжено въстание, т.е.   кога узрява в  главата му тази  "стратегическа" мисъл? Не  е ли  1868-о лято? А нима въпросната година не дели на два различни периода, идъл¬бани сякаш във времето,  но и заключващи изцяло в цялост дейността на Левски?  И не са ли двата периода с продължителност съответно - 8 и 5 години?!...

Ако е всичко тъй, нека отнесем по-малкото къмто по-голямото,  т.е.

5:8.  Не се ли получават 0,625!   Вярно,  пропорцията на зл.   сечение е 0,618,  но ако боравим с по-точни данни /месеци, дни,  часове/,  неминуемо ще стигнем и до точната пропорция.  Нам обаче стига и това,   за да заклю-чим:

ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ ПРЕСИЧА КАТО МЕТЕОР ГОДИНАТА 1868 - ма-

годината,  в която Левски взе съдбовното решение.  Защото той сля в неразривно единство мислите  си,  чувствата си,   своето битие и съществува¬ние с идеята за свободата на поробена България.

Не са ли това белезите на златното сечение,  макар че не прибавихме и личните му качества!!!

В математиката зл. сечение е известно като деление на отсечка в крайно и средно отношение.  Ето и двата периода в дейността на Левски, изразени в цифри:

I           -  ви период -   от 24.02,1861   г.   до   19.\07.1868  г,,   т.е.   7  години, 4 месеца и 24 дни;

II         -  ри период -   от  19 07 .1868  г.  до  6.02.1873  г.,   т.е.   4 години,

6 месеца и 18 дни.   Или всичко -  11 год,,   11 месеца и 12 дни./Когато ра-

ботим с точност часове, минути и секунди, дните ще бъдат също 11./  Ка-

то превърнем дните и месеците в  години - получаваме:   за I  - ви период -

7,40,   за II  - период -   4,55,   а за цялото -   11,95.

За пропорцията на зл.  сечение беше валидно:

24.02.1961г.              19.07.1868г.                        06.02.1973г.

7.40                     4.55                              BC               AB

/--------------------/------------------------/  ;        --------   =     --------  = M

А                        B                               C            AB                AC

11.95

 

Oттук и         4.55

--------- = 0.615

7.40

- средно аритметично  - 0.617

 

7.40

--------- = 0.619

11.95

 

 

Само при това съотношение е възможно единство между цялото /дейността на Левски/  и неговите части /двата периода/.   Следователно,   според зл. сечение,  Левски е работил за освобождението на България   11  години,   11 месеца и 11 дни! Ако се борави с точност часове,  неминуемо ще стигнем и до прословутото 0,61803398875.  Тогава ще узнаем в  кои часове,  минути и се¬кунди на деня Левски взема двете решения,   както  и в кой час,  минута и дори секунда е обесен от УСТА на 6.02  в София,  Впрочем вижте къде се намира Левски на 1907.1868  г.  и Вие ще  отгатнете и мястото  за - началото -1861г,   знаем с положителност,  че е в  Карлово.

Съвсем естествено  златното  сечение не минава през   1869  г.,когато Левски пристъпва към създаване  на първите революционни комитети,   както то  не сочи  и документираната дата  19.IV.1861   г.   /когато   се  разстригва/, за начало  на неговата революционна дейност,   защото делата са плод на мисълта,   т.е. те са следствие и хронологически стоят след нея.

Току-що установихме,   че на  19.VII.1868  г.   ст.  ст.  Левски скъсва окончателно  със  старата идеология  и  е готов да пристъпи към  създаването  на Вътрешна революционна организация.  Липсват  само  нужните   средства /пари/, за да се  впусне  към изграждането  на първите  комитети.   Златното  сечение сочи тази дата като  главен вододел в  неговата революционна дейност .Предхождащите трагични събития се явяват като последен,  мощен тласък.  /До 18.07.1868  г.   четата на Хаджи Димитър  и  Стефан  Караджа е напълно разбита;  X,  Димитър - убит,   а  Караджата -   смъртно ранен./

Благодарение на златното  сечение можем  със сигурност да кажем как¬ва е  била политическата тема на разговор между Ботев  и Левски в  запустялата воденица край Букурещ през   есента на  1868   г., т.е.   непосредствено преди 11.12.,  когато Левски,  снабден с 30 лири от Димитър Ценович,  пред¬приема първата си обиколка из страната. Безспорно Ботев е първият рево¬люционен деец,  пред когото Левски излага подробно стройната стратегия и тактика на Вътрешната революционна организация.   Оттук и отличната осве¬доменост на Ботев,.  който две години след,смъртта на Левски,  пише;   "Ние виждаме,   че  т у т  а к с и    после     1  8  6 8    г.     апостолите като Левски и Ангел  Кънчов в късо едно време покриха България с цяла мрежа ре¬волюционни комитети,   които бяха следствие на съчувствието    към революция¬та  ...Народът показа,   че без  вътрешна оргонизация е невъзможно всеобщо въстание..." /Хр.   Ботев,   Съчинения,   т.  IIС., 1958 г.,   стр.182;   в.  Зна¬ме,  I   бр. 22 от  13 юли  1875 г,/

Зл.   сечение внася пределна яснота и по въпроса -  защо Левски не се включи в четата на X.  Димитър и  Ст.   Караджа,   както и по редица други въпроси,   но това сега не  е предмет на нашето  изследване.

И така,

ЦЯЛАТА  РЕВОЛЮЦИОННА  ДЕЙНОСТ  НА   В, ЛЕВСКИ  И  САМАТА МУ СМЬРТ СА  ИЗТЬКАНИ  ОТ  ЗЛАТНОТО   СЕЧЕНИЕ !

Това е новото за Левски,   неоткрито и неказано до днес,  и точно то трябва да ее има в  предвид,   когато  се   "тръгва"  към Апостола!   Защото него го  роди Епохата!   А не всяка епоха ражда такива титани!

Нека допуснем,  че нямаше  предателство; че Левски бе останал жив и осигуреше нужното  оръжие, и че подготовката вървеше с пълен ход.  Кога би избухнало това въстание?!  Не може да няма отговор на този въпрос,   защото делото на Левски съвсем не беше случайност.

Точния отговор намираме пак в пропорцията на зл.сечение. Пресметне¬те сами: След 5/8  следва пропорцията 8/13,   т.е.  8 +  13 = 21  години.   Като вземем началната година от революционната дейност на Апостола -  1861  + 21  години се получава 1882.  Следователно,   за да бъде въстанието успешно, вторият"сблъсък" /първия -  бесилката  "прескочихме"!/  е  трябвало да се  из¬върши в  края на 1881   и началото  на 1882 год.  Няма как. да не се е въртяла подобна мисъл в  главата на Апостола;  през   1873  г,  то  е било невъзможно /сам Левски потвърждава това в  писмата си -  не  е  било   "приготвено"/.Та-ка че без да съзнава,   Левски е готвел освобождението на България  в   "чест" на нейната  1200  годишнина.Това сочат данните, и Вие можете да вчитате те¬зи изчисления за дилетантски,  но именно в тях,   в златното сечение е същ¬ността на Левски!

Ето главната причина за явлението,  чудото,   гения Левски!  Защото той  е феномен! Тепърва това "чудо" ще бъде подробно изследвано,  но още отсега е ясно - Левски е  онази грандиозна политическа фигура,   която  единсвена във всемирната история,   за всички времена и народи,   успя да вмести своята революционна дейност в  контурите на такъв  забележителен творчески метод, какъвто се явява златното сечение!  Тук се крие и цялото  обаяние на Апостола!   Та той порази дори и своите политически противящи - турските съдии и управници!   Без съмнение,  това е и причината, загдето не го изобразихме, както  подобава, досега.

След тази кратка  "увертюра"  пристъпваме  към  същността на главното -експозицията на

ЕДНО НОВО СТАНОВИЩЕ

ЗА  МЕМОРИАЛНИЯ  КОМПЛЕКС  "ВАСИЛ  ЛЕВСКИ"

 

Повече от две десетилетия в нас гърми един и същ рефрен,  който не ни дава мира и сега

 

 

 

"ВЕНЧАЙТЕ АПОСТОЛА"!

 

Известно е,   че приживе Левски не можа да се  венчае  като хората;   в името на свободата на поробеното си отечество,   той себе  отрекъл от всичко. Когато той умря,   българският народ не можа сам и да го погребе по обичая си.  Но  ако  тогава това той не стори,  днес е  време да поправим грешката -

ДА  "ВЕНЧАЕМ"  АПОСТОЛА  ВО  ВЕК  И  ВЕГОВ  ЗА СВОБОДАТА -  ЕТО  ВЯРНАТА  ПОСОКА

/"Говореше често  за бунт, за борба, кат за една ближна обща веселба, часът,   на която  беше неизвестен."/ Иван Вазов

Да,   но  откъде да започнем?

Няма по-лесна задача за нас от отговора но този въпрос. Ще тръгнем

оттам, където Левски "спря" и се превърна завинаги в легенда. Ще започнем

от бесилката и ще развиваме, но в обратна посока кълбото, което той изпле-

те в своя жизнен и революционен път, като при това ще се опитаме да раз-

плетем и "Гордиевия" възел, който той завърза с примката на същото бесило!

Дойде време да го сторим, та да отдадем дължимото си към Апостола - то ще

му приляга.    САН

Всъщност  Левски .се  "венча" сам  още през   1873-та.   Нам остава само да"ра-тифицираме договора",   т..е„ да изобразим този  "Акт" в  бъдещия мемориален комплекс, А как ще стане това,  ще се опитаме да изясним в следващите редове..

Известно е,  че в писмото си до Анастас п,  Хинов, Левски сам доку-

ментира:

"Аз  съм посветил себе си на отечеството  си още от /18/61-во /лято/

да му служа до  смърт и да работя по народната воля    "

Не означава ли това, че от. 1861,тод. ."той .сам надяна примката на ши¬ята си, и че тази примка го следваше неотлъчно като сянка през всичките му скиталия? Колко  пъти като по чудо се е изплъзвал от ръцете на тирана? И колко пъти е можел да увисне на нея мого преди фаталния 6 февруари!... Практически всеки миг, всеки час. В крайна сметка, не стана ли Апостолът безсмъртен, след като „увисна"на бесилото!!!

Нека си припомним:

... О бесило  славно!  Теб те освети смъртта на героите.   Свещено  си ти...

...Ти белег си страшен и знак за свобода.

...и смъртта на тебе,   о,   бесилко  свята,

бе не срам,   а слава нова на. земята

 

и връх,   от където виждаше, духът

към безсмъртието по-прекия път! .. .”

Иван Вазов

Или

"И твоят едничък син,  Българийо, виси на него със страшна сила."

Христо Ботев

Вероятно злите езици ще кажат:.  "Той е повлиян от Ботев и Вазов." Ние бяхме повлияни от оня, който повлия и тях. Не ни е известно Ботев или Вазов да са познавали златното сечение в творчеството си.   Когато трябваше да формулираме нашите доводи,  потърсихме странични аргументи и много бързо ги открихме. Но това няма значение.

Няма смисъл и да се разпростираме  по-нататък. Казано то дотук е до¬статъчно,   за да заключим:

 

ОДУХОТВОРЕНИЯ  ОБРАЗ  НА  АПОСТОЛА  ТРЯБВА  ДА ИЗОБРАЗИМ С ПРИМКА НА  ШИЯТА!

Но не цялата бесилка,   а само нейния, образ - примката с отрязано въже -педя-две  над, главата -  неповече! Друг е въпросът

КAK ДА ГО ИЗОБРАЗИМ  ДУХОВНО?

Най- ценни сведения за физическия и духовен лик на Левски,  за него¬вия характер ни е оставил дядо Вазов /Глава  11. на - "Немили - недраги/:

"Левски имаше ръст среден,  тънък и строен; очи сиви, почти сини, мустаци червеникави,  коса руса,, лице бяло,   околчесто и изпито от непрестанна мисъл и бдение,  но което    са оживяваше от една постоянна и естест¬вена веселост.  Странно!  Тоя момък,  който проповядваше опасната мисъл за свобода,   за борба,   за смърт; тоя син на нощта,  на пустинята,  на премеж¬дията имаше весел нрав!  Той беше като Тотя войвода голям песнопоец; и не един път букаците на Стара пранина са еквали /колко  точна дума!/   от гласа му...Но когато беше потребно ставаше друг. Яснотата му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение,  гласът му баше глас, който налагаше,  който заповядваше /този глас ни трябва!/  ; словото му просто и безискуствено,  вълнуваше,   смущаваше,  убеждаваше,,,"

Много точни сведения дава и Стоян Заимов в "Левски на гости у Берков-

ски и звукаря" -личен спомен,  печатан в  "Сборник за Левски" послучай  25

годишнината от смъртта му:

"Какви му са очите лицето?...- попита Берковски.

- Сиви очи,  соколови,  големи, живи и пълни с огън, лице изредко прошарено от брусница...среден ръст,  широки плещи... "

Ето и какви достоверни,   и важни сведения    за Левски е оставил невол¬но Иван Лилов Фурнаджиев,  извършвайки гнусно предателство пред турския

съд;

"Тай е от Карлово. Със среден ръст е„ светло кестеняви мустаци, червендалесто лице,   и когато приказва,   единът му зъб се показва малко на¬вън,  повдига малко устната си,   а очите му са големи и пъстри."

"В. Левски и неговите сподвижници пред тур¬ския съд",превод - колектив,редактор Ал.Бурмор

Много съжаляваме,  че се позоваваме на един предател,  но изследователят няма право на избор!

ИМЕННО  ОТТУК  И  ОТ  ИДЕИТЕ , КОИТО ДВИЖЕХА ТОЗИ ТИТАН

НА РЕВОЛЮЦИЯТА,  ОТ  ОНОВА  , ЮЕТО ТОЙ ИЗВЪРШИ,  ТРЯБВА

ДА СЕ  ИЗВЛЕЧЕ   ОДУХОТВОРЕНИЯТ  ОБРАЗ  НА  ЛЕВСКИ  В БЪДЕЩИЯ МЕМОРИАЛ.

Не случайно цитирахме думите на предателя Фурнаджиев -  "когато приказва,   единът му зъб се показва малко навън,  повдига малко устната си" Обърнете внимание на този достоверен белег!  Държим да бъде застъпено точно това физическо качество на Апостола по причина,  която ще изтъкнем по-нататък.  Сега ще се ограничим да отбележим само,  че словото излиза през устата,  формирано от мисълта и говорния апарат,   а зъбите и устните дооформят външно това слово. /Премахнете зъбите на когото и да било,  и той ще почне да фъфли!/

Точно това качество и в тази връзка трябва да бъде показано именно така,, и най-вече заради онзи неистов възглас на Апостола -  "НАРОДЕ!!!...? който намираме собственоръчно записан в личното му тефтерче.

Ето по кои съображения държим да бъде представен изразът на лицето с "повдигната малко устна" и с  "очи сиви,  почти сини,  соколови, живи и пълни с огън", непременно с "лице изредко прошарено от брусница." Тъй ще постигнем по-плътен, осъвременен, по-земен и по-близък до оригинала, но и звучащ по новому образ на Апостола.

Друго условие за правдивото изобразяване на Левски е той да бъде представен с дълга връхна дреха.   За тези две  изисквания  сме еднакво ка¬тегорични; те са неразривно свързани.  Моля    да се има предвид,  че това не е каприз или прищявка.  Тези изисквания са дълбоко свързани с идейно-тематичните задачи,   които си поставяме!  В дясната ръка ще държи револ¬вер,   а в пояса - забодени кама и револвер,  т.е. лечните оръжия,   с които е заклевал комитетските дейци. В левата ръка ще държи свитата на руло негова   "Нареда..,"

Апостолът  трябва да бъде"поставен"  във   Времето   .Неговата фигура ще  излъчва Божествена простота и нежност.

СЪЩОТО ЩЕ СЕ ОТНАСЯ  В ПЪЛНА МЯРА  И  ЗА  ВТОРИЯ ДЕТАЙЛ ОТ КОМПЛЕКСА

Левски се пренесе в жертва за свободата на България.  В името на тая висша цел,  той се бе отрекъл завинаги от майка,  род и земните съблазни; той нямаше дори любима!.. , Колко са борците като него? Дори Ботев беше женен и имаше наследници.

Накратко:

Това ни дава основание да подберем за втория детайл  от проекта -най-светлия  от всички  светли,   най-красивият,   от всички най-красиви; най-кръшният и най-достоен същевременно;най-светият мил образ на жена, изобразяван някога в изкуството,   която по подобие на Майката-Родина от Пискаревското гробище в Санкт Петербург /като че ли,   чакайки да свърши делото,с което  е  зает/,  да е  готова всеки миг да поднесе Венец на благо-дарност,   но  с такъв  израз  на лицето,   с такваз  осанка на снагата,   както се поднася по стар народен обичай    кърпа за лице,   но не,   за да изтрие морно  чело,   а да избърше люти    рани     и     кървавите сълзи    в душите!   Този  образ   трябва да бъде  и  най-жизнеутвърждаващият.  Наречете я Богиня,   ако щете,  но не от онези познати Вам Богини!

Тя ще олицетворява образа на Майката, Любимата,  Родината!

ТЯ  ЩЕ  ОЛИЦЕТВОРЯВА   И   ОБРАЗА   НА   СВОБОДАТА,

ЗА ШИТО ИСКАМЕ ДА "ВЕНЧАЕМ" АПОСТОЛА!

Най-сияйната и обаятелна    Н е в е с т а,   която някога е съществу¬вала;   най-лъчезарната -  поднасяща венец  и  същевременно -  най-екромната! Ето къде ще подчертаем -скромността и на Апостола /по  асоциацията - на скромен мъж -  скромна невеста!/.  Левски заслужава този паметник -  българският  народ -   също!

Но да обобщим:

МЕМОРИАЛЪТ  НА   ЛЕВСКИ  ТРЯБВА   ДА   БЪДЕ   ЗАМИСЛЕН

С   ТРИ  ОСНОВНИ  СКУЛПТУРНИ  ФИГУРИ /ДЕТАЙЛИ/

На преден план - самият Левски - светъл,  млад,  широкоплещест;   сериозен,  но и с  "постоянна естествена веселост...";  с ведро лице,  но и "изпито от непрестанна мисъл и бдеиие";  с "очи сиви,  почти сини,  соколови големи,  живи и пълни с огън",   с молко повдигната горна устна - вперен в народа и бъдещето на България,..Призоваващ, е примка на шията...О Б А Я Т Е Л Е Н ..."Поставен"във      Времето!

На    вт о р и    п л а н - Доминиращият над всички,  по-високо,  по-назад и малко по-встрани образ  на Свободата.   Тя ще изглежда по-млада от Апостола!   Останалото  вече казахме.

Третият -  ще     бъде     " Л ъв"!

Та какъв  Лев  ски би бил Апостолът,   ако нямаше лъв!!! Да,  именно лъв,   но  такъв,   какъвто  го  виждаме тук...

Изпипайте "Лъва" настървен,  по-точно,   "насъскан" в момент,  когато се готви приклекнал за скок,  но все още стъпил на четирите си лапи.  Между "Лъва" и  "Левски" непременно да цари взаиводействие,   особено  от страна на  "Лъва";   нека да звучи внушението,  че по  призива на Левски,  лъвът е  готов да се  "отдели"  от него,  хвърляйки се в   "битката".   Направете лъ¬ва верен на Апостола!   Извайте този лъв предан на Апостола така,   както бе му предан бай Иван Арабаджията от с.  Царацово!  Това ще постигнем ка¬то поставим  "Лъва"  от лявата страна ка"Левски",   но издърпан малко  напред. Защото тези две скулптурни фигури,  ще бъдат композирани на Едно ниво, представляващи   единна  скулптурна  група.

Така представения   "Лъв" ще олицетворява  пробудилите    е  е сили     н   а     народа.

Извайте този  "Лъв",   готвещ се  за скок във  Времето!

И ако деца, разглеждайки готовия комплекс,  пристъпят и им се прииска непременно да погалят този "Лъв",, то ще означава,  че сме постигнали жела¬ното внушение.,., И това трябва да се има предвид,   когато  се композира този грандиозен  "Паметник".

А какви размери да се,подберат за трите фигури,  ще  се реши на самото място и от самото място,   Едно е ясно сега:   за да бъде спазена пропорцията,   за която ще  говорим по-нататък,   така замислените фигури трябва да нарастват прогресивно  в  следния порядък -   "Лъва",   "Левски",   "Свободата";  при това,   "Лъвът" ще се отнася къмто  "Левски" в съотношение 2/3 или 5/8/,   в за¬висимост от пропорцията,  която ще подберем за целия комплекс. /Разстояние то между "Лъва"  и  "Левски",   както между тях и  "Свободата",, ще се определя по същата пропорция./  й още - между трите  скулптурни фигури да "цари" доверие. /Излишно е да отбелязваме,  че и трите фигури,   взети поотделно, ще бъдат композирани пак по същата пропорция,.,/

не може,   и не трябва да се примирява без този глас,

С така замислените образи на "Левски" и  "Лъвът" цедим да се засили призивния зов на Левски... Смелият глас на Апостола ще кореспондира /не можахме да заменим тази грозна дума с друга/  с днешното  съвремие,   защото   "революцията продължава"  и. в  своето  съществувахте  българският народ

 

А   СЕГА   ВН И М А В А Й Т Е!

 

ЗА  ДА  ИМА.  ИЗВЪНРЕДНА  СИЛА  НА  ВЪЗДЕЙСТВИЕ  И  НЕПРЕХОДНА  СТОЙНОСТ,

ТАКА  ПРЕДСТАВЕНЙЯТ   ЗАМИСЪЛ  ЗА  МЕМОРИАЛЕН  КОМПЛЕКС  "В. ЛЕВСКИ"  ЩЕ БЪДЕ   КОМПОЗИРАН СЪГЛАСНО  ПРОПОРЦИЯТА  НА  "ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ"

 

Но възможно, лн е това?!...  И възможно  ,  и нужно,  стига да си най-де майстора.  Бихме изваяли всичко сами,  но е твърде късно.  Не е възможно дори и заради самия Левски.  /Това,,, което представяме, тук,   са само   "подпу-ри от стари опери!"/  В условията на строящия  се комунизъм не само влака, но като нищо изтърваш и главата си!

Та,  златното сечение ще  "сече" целия комплекс на две части /"Свободата" — от една страна и  "Левски"   ,   и  "Лъвът" -  като единна скулптурна група -  от друга/  в  отношение  2/3  в  една единствено възможна точка.   При това,   за  "Левски"  и   "Лъвът"  са трите части,   а за  "Свободата" - две. Така че  "Свободата",   отнесена към "Левски" и "Лъвът",  тъй както  "Левски" и "Лъ¬вът",   отнесени към цялото,   ще дават винаги 0,618 -   "Секцио  ауреа",   както го нарече не някой друг,   а  сам Леонардо да Винчи.  И този метод за изразяване на древните   "съвсем не  е  напразна игра на ума,   а дълбоко  свързан с формата и съдържанието    на цялото произведение."/С,  М, Айзенщайн/

Тогава,   къде трябва да минава то,   къде точно ще  "сече"  комплекса, и как въобще да изобразим неизобразимото!!!

Над този въпрос ще се поизпотят малко нашего  брата скулпторите -творци български.  Можем само да ги подпомогнем като кажем,  че тази "неи-зобразима" точка не е нищо друго,   освен онзи неистов възглас на Апостола, за  който   стана дума  в   първа  част,    а  именно   - "Народе! /!..."/Вж. тефтерчето на Левски!/  В него  е разковничето - то   "връзва пъпа" на цяло¬то,  на новороденото.

ТОВА  ЩЕ  БЪДЕ  И  КРИТЕРИЯТ

Ще вае този,  който разгадае тайната!  Така ще изключим възможността проектът да попадне  в ръчичките на  "чичо -   байчовските"  некадърници; все  още  се  среща такава пасмина.

Но да изобразиш неизобразимото е своего рода новаторство и никак

не лесно!...

"Н А Р 0 Д Е!!!..."

Намери се един да го изрече,  намери се и друг да го подеме!  Ще ли се намери трети и да го извае? Поколението ще го види с очите си, ще го "пипне" с ума си и ще го чуе,  и почувства дълбоко в душата си,  със сърцето  си!

"Н А  РО Д  Е!!!...”

Кой е този народ,  който сдед пет века черни теглила и мъки,  не ще откликне на този един -  единствен,   но  страшен възглас? Кой е и този народ, който и днес не ще откликне на този повик на Апостола!?...Когато за пър¬ви път се породи идеята,   тя тръгна именно  оттук.   Кой?  Кой казва,  че не може скулптурно да се  изобрази повик?

Мислете,  господа творци,  мислете,  защото не ще го дам току-така! В такива работи,   ако си тръгнал,   трябва да прониквай сам.   Не усещате ли вече Апостолът,   възправен в Бъдното? Той винаги е гледал там..,с този страшен  вик.

Търсете,уважаеми творци,   търсете и експериментирайте,   защото  все ще дойда някой ден,   за да ви изпитам като как възнамерявате!   И не си въобразявайте,   че удряйки го  с чука по главата,   той ще проговори.

За да говори "Левеки",   т. е.   да го  изобразите   "Призоваващ",   както се изказахме,  е необходимо да си "услужите" /вж.  С.  М.  Айзенщайн -  "Услужете  си"/   със  средствата на скулптурните  похвати такива,   каквито  надълго и широко  ги засегнахме.  То пак става с чука,   но само ако,   от началото до края,   знаеш какво  ваеш и как да го  ваеш.

Ето какъв  "Паметник" искахме за Левски!  Ние го огледахме от всички страни,  длъжни сте и вие да го  сторите!

ТАКА  ИЗЛОЖЕНИЯТ  ПРОЕКТ  ДА БЪДЕ  ИЗГРАДЕН  ИЗПЯЛО  В

БЯЛО  ОТ  КАРАРСКИ  МРАМОР  НА  ФОНА  НА  БАЛКАНА,   KAКТО  Е

У БОТЕВ В КАЛОФЕР

Те  и двамата бяха родени по  тия места -  там; историята ги намери в една и  съща епоха;   бяха другари приживе;   и двамата умряха за свободата на България -  нека бъдат другари и  сега!

ПОДСТЪПИТЕ  КЪМ  МЕМОРИАЛА  НА  ЛЕВСКИ

ЩЕ БЪДАТ ИДЕНТИЧНИ  С  ТЕЗИ НА  БОТЕВИЯ

По тях,  последователно и от долу нагоре - ту отляво,  ту отдясно;  на български и английски езици,  и с неговия почерк - ще бъдат вградени със златни букви крилатите мисли на Апостола:

",.,0т  Карлово съм...   занятието ми е да облекчавам положението на българите,,.да им давам уповапне...Да обнадеждявам цяла  България!... "

"...Аз съм посветил себе си на отечеството  си...да му служа до смърт и да работя по  народната воля.,."

"...Ако спечеля,  печеля за цял народ,  ако изгубя  губя само мене си...”

"...Играем  с живота на седем милиона българи,   трябва зряло да се постъпва... "

"...Времето  е в нас и ний сме във времето..."

"...Ще имаме едно знаме,  на което ще пише:

" СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА...",

та пристъпилият този праг, все по-плътно и по-плътно да прониква в същността на   БЪДНОТО  ! ЩЕ  ГО  НАЗОВЕМ  "ВЕНЧАВКАТА"

и тъй да си остане, дълбоко и трайно  загнезден, в сърцето на българина!

И ако в деня на откриването  се намери,  поне един,   от майка роден българин, да каже:   "Днес отслужихме   "Света литургия" -  венчахме Апостола!"-дълбоко в душата си ще бъда щастлив!

Самият ден на тържественото  откриване да бъде обявен за Национален празник,   на който да бъдат поканени високопоставени гости от чужди държави.  По нарочна композиция и режисура,   около  самия  "Паметник" да бъдат показани обредни сватбарски песни и танци,   както и народни хора,   в изпълнение на най-реномираните наши фолклорни състави.   Тържеството да завърши с народно веселие в  подножието!   Българската Телевизия и Радио да предават пряко  и пълно този тържествен момент от новата история на България,   та нито  един българин да не  остане непричастен!   Българската телевизия да предава и за Евровизия и Иитервизия!

А сега,  нека ни бъде позволено да кажем няколко думи и за предвари¬телното решение на Журито.

Категорично   възразяваме срещу решението  този мемориал да бъде из¬граден  в  пряка връзка с родната къща на Апостола!

Ако Апастолът се не бе откъснал от "майчината люлка",   никога не би навлязъл във Времето и сега не бихме го познавали.  Той стана син на бъл¬гарската нация именно  в мига,   в  който  за първи път напусна родния си дом. Той сам стори това,   защо   "насила" да го  връщаме?!  Това противоречи и на житейската практика /връща ли  се птичето,   веднъж напуснало   гнездото!/ Левски  стана син на българския  народ и си остава такъв.

Както  изяснихме,   този мемориал трябва да бъде издигнат на фона на Балкана на такова място,   откъдето Апостолът  "ще вижда" цяло  Карлово,   а оттам и цяла България.  Пък и те него да виждат,   защото  нито Левски мо¬жеше без  българския народ,  нито  българският народ можеше и може без него! /По-точно - на фона на пролома на Стара река,   която  символично разсича Балкана,   както  той разсече Епохата,   в която  се роди,  живя и умря,като каза:   "/Дотук беше робство -  оттук нататък.../  България ще гърми най-бляскаво като едничка свободна /държава в цяла Европа!!!",  пренебрегвайки и уредба та на Френската република.  Там е и пътеката,  по която е отивал и се е връщал от Троян и Ловеч,  и пак по нея  Апостолът ще идва всеки път към нас.  Именно така и тъкмо там се получава естествено и дълговечно  "сра¬стване" на мемориала по Златното сечение./

По такъв начин се решава окончателно въпросът с "измъчения" квартал на Левски в   Карлово.   Задръжката пада,  но този квартал трябва да бъде про¬ектиран н въздигнат във възрожденски стил,   та да запазим времмто и духа на Левски. Ако прогоним хората оттам, кварталът ще умре.  И Левски не би паднал каил да сторим това. Духът на Алостола трябва да витае там ден и нощ - като че ли ей сега ще тропне малката вратичка и той ще влезне... Няма кой друг да го  "чака",   ако не оставим хората там - намясто.   В никакъв случай не бива да залостваме вратите за Апостола!   Каква философия се иска за такова решение? А ако трябва да се строи музей,   от това по-лесно няма; все ще се намери място.  Но това е работа на архитектите.. ,

 

Все някой ден трябваше да окъпем Апостола като малко дяте.  И за да бъдат пълни тези дилетантски изследвания,  ето и няколко думи за гроба, и за произхода на историческото му прозвище.

Във  връзка с гроба на Левски се вдигна голяма патърдия;  драскаха се като котки - ръфаха се като кучета!  Разбира се,   че не можем да кажем дали Хайтов е прав,  но ако има някаква истина в   "Света Петка Самарджийска", тя трябва да се търси у археолозите Михайлов и Джингов,

Боравим с една национална светиня; на път сме да установим,   че Левски е неповторима по рода си личност във всемирната история.  Нам/ на днеш¬ното поколение българи/ се падна да изведем Апостола на широкия друм на международното поле, И  ако имаме гроба на Левски, можем да смятаме, че се издължаваме напълно.

Позволяваме си да посочим,  че за установяване надежността на архео-

логическите разкопки в "Света Петка" през 1956 г,, ще е необходим личен

разговор с Джингов /докато все още го има!/,  - той е честен момък и ще

бъде откровен.  Но преди това дайте му  да прочете тези записки. А ако не

се окаже там,  трябва да се търси в основите на паметника в София  Нямаме

за сега други ориентири.  И в двата случая е необходима щателна проверка,

но в никакъв случай не бива да злоупотребеваме със "Света Петка Самар-

джийска", защото ще противоречи на златното сечение.Нашето скромно мне-

ние е,  че щом  като го създаде Естеството такъв,  тя не го е заличила;

гробът му витае някъде -  трябва да се търси,

Що се отнася до историческото му прозвище и до ден днешен биографите на Левски не са единодушни по този въпрос. Така например Захари Сто¬янов предполага, че Левски приема историческото си прозвище в с.  Еникьой-при прескачания присъстващите нарекли скока на Левски  "лъвска крачка" /В. Левски,   1884 г,  стр,   46,/;   Стоян Заимов ни насочва към Белград - по вре¬ме на Втората легия,  на подобни упражнения уж присъствал  Каравелов, "плеснал с ръце" /колко изразително само!/ и казал:   "Това се казва скачка на нубийски лъв! ' В. Левски,   С.,   1895 г.,   стр.   38./;   Иван Унджиев пък твърди /В. Левски -  биография,   София,   1980,   стр,   53./,  че това ста¬нало в  Белград,  но не в  1867,   а през  1662 год.,  и го казал не Каравелов, а Раковски...

Не Ви ли правят впечатление крещящите противоречия? Но, щом тези твърдения са взаимно изключващи се,  могат ли да бъдат истина? И ако не могат,   къде да се търси тя?...Унджиев  отива дори по-далеч. Той отхвърля свидетелството на жив очевидец и другар на Апостола /Христо Иванов - Го¬лемия/ като несъстоятелно,заради "измислената" история с елека. Унджиев твърди,  че ушиването на елека от Левски било хронологически невярно, тъй като Левски учи занаята терзилък след разтуряне  на Легията,

Е, добре!  Нима и днес на всички нас,  та дори и на Унджиев приживе, не се е случвало неведнъж да кажем:   "Я вижте какъв костюм съм си улил!" или, "Панталонът,  който си уших, ми е малко дълъг", което съвсем не озна¬чава,  че ние лично сме ушили дрехата!  Не е ди правдоподобно Левски да е поръчал ушиването на елека другиму?...Тогава,   кокво основание имаме да се съмняваме в думите на Големия?! Явно,  Тази подробност е убягнала от погледа на Унджиев и той прави прибързано заключение.

Истината е тая,  че лъвът не беше нито нубийски,  пито абисински,  ами от чиста българска порода,, защото същността на истинския лъв не се за¬ключава в прескочите на ровове и хендеци,   а в   "битката"!

Впрочем ето свидетелството на Хр.  Иванов за храбростта и взаимо¬действието между В.Левски и Ст.   Караджа,  проявени при атаката на  Байраклъ джамия,  цитирани и от самия Унджиев /пак там,   стр.   52/:

"В сражението В.  Левски и Ст,   Караджа се фърлиха на юруш/атака/  с голи ножове в Байраклъ джамия,   защото турците раниха двамина от нази... бяхме обиколили джамията.. .И като вляз.оха тези двамината в джамията,, тоз час се предадоха турците.   И тогава нашите хора ги нарекоха лъвове."

Обърнете внимание:.    И тогава...ги нарекоха лъвове! „т.е.   Караджата и Левски!   За Караджата не  е имало нужда да избира име,   но за посветилия се вече "до смърт" на отечеството си Васил Иванов  Кунчев не стои така въпросът.  Българската национална революция имаше своята. "Сърна",  но си

 

нямаше   "Лъв"!   Какъв по-сгоден случай от този?  Имайки предвид качествата на бъдещия Апостол такива,   каквито ги изтъкнахме,  малко  вероятно  е той да пропусне  този случай.

Левски се формира като революционер под прякото въздействие на Ра¬ковски. Вижте с какво , дълбоко залегнало в душата, Левски напуска Белград, след разтуряне  на Легията:

"Нека никой не мисли,  че свободата се добива без кръв и без скъпо¬ценни жертви! Нека никой не чака другиго да го  освободи.  Нашата свобода от нас  зависи!   Нека всеки запише дълбоко  в  сърцето  си за своята възторгна реч -  свобода или смърт - и с пламенен меч да върви    в  бойното поле под знамената на непобедимия  български лъв..."

Не е ли това знамето,   за Което копнее душата му,  и не побърза ли той пръв да се нареди под това знаме!... й как ще  назовете  такъв  борец, застанал под такова знаме!?  Прибавете  към това "току-що"  проявения героизъм и взаимодействие между Левски и  Караджата в  споменатата битка за Бай-ракяъ  джамия!

Безспорно,   с дръзката си смелост и характер,   Караджата прави силно впечатление на Левски и между тях възниква здрава и сърдечна дружба . Тъкмо  за това фигурата на Караджата е  тая,   която   оказва съществено  въздействие, що се късае до произхода на името на Апостола, нежели скалъпените басни за Раковски и  Каравелов -  и не  с гръмки фрази,   а в  битката!

За това,   че  досегашните  изследователи на Левски не  вникнаха достатъчно дълбоко в документалното наследство,   говори и свидетелството на Панайот Хитов,  Без  съмнение,след Караджата,  той е този,   който най-добре познава Левски в  боя:

"Знаменосецът ми Левски на сън беше дек като  заек;   от най-мадкия шум той рипваше и  за оръжието  си се хващаше.  По скалите и по върховете планински като дива коза се  катереше, а деретата балкански като   сърна прескачаше.   Куршумът му- всякога на месо удряше.  В боя той беше пъргав и решителен като лъв." /Ст.  Заимов,  В, Левски,   С,,   1895 г.,  стр.   32./

Пределно ясно и вярно казано къде Левски е сърна и къде - Лъв. Неубедително  е невъзможно да го  кажеш.

Тая  каша забърка лаладжията Захари Стоянов  и всички побързаха да се

наредят след него.  Разбира се,  никой не отрича заслугите на големия мемо-

арист,   но нека не забравяме,   че заради "по-голяма благозвучност",   той

"застреля" Ботев право в челото,   а многобройните,  развети от страхан-

терийки в  "Записките",   той превръщаше ту.в крила,   ту в  софри,  на които

5 - 6. души можели спокойно да пият кафе!...

Когато и да сме тръгвали за нещо,  все едни и същи сме ги вършили!

Смеем да твърдим,   че много  преди битката за Байраклъ джамия,  до Левски са достигнали имената и на други личности спрозвището Лъв. Достатъчно  е да споменем само името на Лъв Велики,   което се среща в записките на Васил Кунчев /Дякон Игнатий/ -  "В/ъ/ведение на обличителното богосло-вие". А в историята има поне още един „Лъв”-Ричард Лъвското сърце!

Само че Левски приема своето  прозвище  съвсем,   съвсем под друга окраска.

Както до най-отговорните си исторически решения,   така и до прозвище¬то  си,  Левски стига сам и пак. сам го  затвърди с делата си.   Сравнете  ортографията на двата подписа на Апостола и Вие ще установите,   че при първоначалния, /Левъскьй/  в изписването на думичката "лъв", между него и Раковски няма никаква разлика!  Докато в по-късния вариант /Львсш"й/,с  който той неизменно подписва цялата си по-сетнешна кореспонденция,   такава разлика е очевидна. Промените  в  изписването  и утвърждаване на името  вървят паралелно с израстването му в борбата.Има и нещо символично в това -"Лъвът"  срещу "Полумесеца",   поставен не  случайно  на минарето  на джамията!

Неще много ум,  за да заключим,  че историческото име на Апостола възникна при прякото му взаимодействие  с Караддата по  време на атаката на Байраклъ джамия /1862 г.  и  се  утвърждава в   последствие  не   без  вли¬янието на Раковски. Левски сам стига до него.  Именно    така се формира тази хомогенна сплав,  от  обстоятелства и предпоставки за произхода на това славно име...

Колко  лесно  било,   а ние стоим халосани на кръстопът повече от век и се пулим като диванета!

И така!

Всичко,   що  бе нужно  за овековечаване паметта и делото на Левски -К А 3 A X  !  По-нататък не желаем срещи и разговори с никого!  Когато се приготвят,  ще попитам само  българските  скулпори и архитекти за оная точка...Топтан /накуп/   ги искам всичките!

Аз- бях другар  на Левски и написах всичко  тъй, че с лупа да се гледа  всяка  взета дума!

ЗАБ.

Рано или късно,  този "Паметник" ще бъде въздигнат но простата

причина,  че не е възможно да бъде композиран по-добър!  Той е улшкат и няма,   и не може да има такива парични знаци,   с които да бъде изплатен! Единствено  с цел,   за да не се допусне злоупотреба с неговото име,   а и по  съображения  от  творчески характер,   авторът  си позволява да предяви следните условия,   с които всеки,   имащ пръст в изграждането на комплекса,   трябва да се  съгласи:

1.Никой няма право да поправя,  допълва или изменя под каквато и да е форма този идеен проект!

2.На автора на така предложения тук цялостен идеен проект  за Мемориален комплекс  "Васил Левски" да бъде изплатена персонално /непосредно/ чиста сума от единадесет милиона ,   сто и единадесет хиляди и сто и единадесет щатски долара,   като  възнаграждение,   при което изрично  се ци¬тира,   че  сумата се дава на лицето  като  компенсация  за идейния проект  за мемориал на Васил Левски, и че лицето не поема никакви други ангажимен¬ти срещу тази сума. Сумата да бъде  надеждно депозирана в   "Швайцерише банкферайн" — Швейцария по установените от Швейцарската банка ред и гарантиращи условия  така,   че тя да бъде достъпна само  за автора,   и по -всяко време.

3.         Който ще има честта да вае този мемориал на Левски,   още преди да

е почнал,   трябва да се съгласи със следния  надпис,   който ще лежи на под-

ходящо място в подножието му:

ЦЯЛОСТЕН ИДЕЕН ЗАМИСЪЛ И КОМПОЗИЦИЯ -

ВИКТОР КРАЛИМАРКОВСКИ - СО КЛЕТО ДЕЛО НА - името па скулптора или колектива ГЛАВЕН ХУДОЖЕСТВЕН РЪКОВОДИТЕЛ -

ВИКТОР СОКЛЕТО

/За да не се бърка името -  както Леонардо  от селището  Винчи,   така и - Кралимарковски, т.е, роден в с. Крали Марко - Пазарджишко, a Cокле—

то -  загдето  се  осмели да напише  басня за "Гаргите"!/

4.Горецитираните клаузи да бъдат скрепени в евентуален писмен дого-

вор,   който да бъде подписан от представител на Комитета за култура, от

една  страна-,и  авторът  -   от друга.

Дръжте  сметка за Времето,   защото  след шест месеца исканата сума ще  се удвои автоматически,   а на всеки следващи по шест,   тя ще нараства с темповете на геометрична прогресия!  Това не  е ултиматум,   а трезва и преценка на нещата.

Разбира се, тук могат да бъдат отхвърлени всички условия, но ние се чувствуваме задължени да предупредим, че всякакъв отказ или упрек, би било прибързано решеше.

 

ПО БАЩА - ВИКТОР СТОИЛОВ ПЕТРОВ -  УЧИТЕЛ

8 Април- 1988  год.   с.РУЖЩА - ШУМЕНСКО