1. БЛАЦА – стария горски пункт. Основите личат, на три крачки от единия ъгъл заровени пари. Търсили са на десния и левия.

2. По стария пряк път от Блатца за партизанската чешма. Преди сегашния път, на около 400 метра имало стара воденица. Има кладенче. Стар дебел бук, под който сатърсили. От дясната страна на кладенчето има две дебели стари ели, които са отсечени.

3. Разрушения мост на р. Хремщица, отляво стара върба, под която е копано – търсят две дисаги заровени под една върба по тези места.

4. Бръснарския стол. От дупка зад него са извадени 9 жълтици. Търсят „огромно количество”, заровено в близост до него. /Сх. 3/.

5. Тумбевица, кладенче – срещу него скала, на която има три дупки. Разстоянието между тях дава местото, където е заровено котле...

6. СЕДЛОТО – на скалата има издълбани дупки с различна големина /сх. 4/, на изток от скалата има два вековни смърча, на единия има дълбоко врязване, коетосочи друг един смърч на около 100 метра. На него са направени два нареза, които са обърнати към трето дърво, а нареза на него сочи първите два смърча. Между скалата и първото дърво има плоча, забита вертикално в земята, между второто и третото дърво също има такава плоча в корените на един стар отсечен бук. На запад от скалата на около 20 метра има струпани плочи, наредени зидообразно в правоъгълник. Мястото е старо хайдушко свърталище. Имало е каменен стол, на който са сядали пазачите, оттам и името на местността – Седлото, скалата е взривена. Някъде в Петрово дере се намира пещера, която е затворена със желязна врата /пещерата я търсят отдавна/. Намира се в близост до големи и високи скали, продупчени от опушени дупки. В пещерата са скрити пари, книги от един манастир, изгорен по това време. Той се е намирал в местността Цигов чарк, мястото и сега се нарича Манастира.

7. Преди години от една пещеричка в Петрово дере са извадени медни пари. Имало е голямо количество .................... левия бряг в скала на около седем метра височина, над нея има още няколко метра. Скалата се виждала от другия бряг или от дерето.

8. Местността Градът, Ремово. Някъде в началото на века един поп от Чепино извадил от развалините на черквата, при стълбището карта. На нея било означено мястото, където населението е заровило всичко ценно, когато е бягало от завоевателите. Това било естествен кладенец, от който са черпели вода. Отгоре бил покрит с плоча, която се намирала на три метра от повърхността. Попът организирал разкопките, но не участвувал в тях, щото бил стар и може би от страх, тъй като прочел на картата, че това съкровище ще вземе жертва, но предупредил и търсачите за това. Те отишли на местото и след едно яко копане стигнали до скала точно на три метра. Решили да я взривят. Всички се отдалечили, останал бомбаджията да пали фитила. Запалил го, ама се уплашил и не могъл да излезе от ямата. В последния момент се намесил разказвачът бай Динко от Чепино – баня и го измъкнал от там, в следващия момент се раздал взрив... Уплашени от случката – дори не погледнали резултата от своята работа и се оттеглили безславно назад. Така и не можах да разбера има ли нещо вярно в цялата тази история. Изкопът по-късно ми беше показан – 15213;

9. Връх Мел, Костандово – в една скала имало пещера, в нея сандък с пари и златни чаши. Този, който я знаел идвал от време на време да се позапаси с пари. разказвачът е видял една от златните чаши при него. На поляната имало издълбана на една скала мечка с вериги и други нишани, но едни помаци от Костандово са ги унищожили.

10. Острата скала, с. Дорково – срещу нея има стара крепост, зидовете на която едва личат. Откъм страната на дерето има отвесни скали. На около 20 до 50 метра от крепостта има площадка. На нея през 1946 година са открили плоча с кръст. Плочата е хвърлена в пропастта.

Б) „... На юг от града (Пещера) се издига от планините висок горист връх, разделен горе на темето от една малка седловина (към 175⁰ от Пещерското градище), който се нарича Перин или Пирин, отгоре му се намира градише, НЕКАКВА СИ ДЪЛБОКА ПЕЩЕРА (дълбока тъмна пещера, казват в самата крепост) и изворите на малкия поток Луковица, който се влива в Пещерска река над града...”, а под линия съобщава:

„... Преди години некой американски мисионер влезил, казват в тази пещера, но скоро му изгаснала свещта, може би това е дупка на некое старо рудище...” /18/

През тази крепост минава път № 2 (1): Бесапара – Пещера – градището Пирин, или вероятно Перунова гора – от Бесапара до тук пътят е около 5 – 6 часа /17/. Реките вероятно са Новомахленска р. и Пиздица.

Според Захариев /17/ в района на Пещера се е добивала медна и желязна руда, чийто добив води началото си от дълбока древност. Има основания следователно да се търси и в този район пещерата на Дионис, още повече, че някъде из него иманярите търсят голямо съкровище, заровено в мините или в някаква крепост.

„... Около Пещера има много развалени крепости, т. е. ? час към юг от селото в Перунова гора една, ? часа към югоизток в Тъмбра гора друга и т. н.; а първото население било ? към югоизток от сегашното село, дето се намират основите на къщите, из които изкопават големи кюпове, които събират от 800 – 1200 оки вода; в некои от тия кюпове се намира и вкаменено жито; ? към северозапад от селото има длибоки дупки, които наричат бакърджийски, дето са копали некогаш медният метал...” /17/, стр. 63.

АГНИЦА

„... От Ракитово на ? час към юг, има пространна пещера, която помаците наричат Язница или Агница, и казват, че толкова била дълга, чтото краят й излазил зад Аврамова планина в разлошко, но опасно е да се вляза надалеч, защото вътре живеят мечки и други зверове...”

Ст. Захариев, 1870 г. - /17/, стр. 29

„... От с. Ракитово ? час към юг има една пространна пещера, която наричат Язница или Агница...”

К. Шкорпил, 1882 г. - /20/, стр.

„... Настана слизане по скалите и водене конете за юздите. След един час /3 ч. 35 мин./ влязохме в първото чепинско село, заобиколено юг с царевични ниви. То се нарича Ракитово или Ракитовец /790/ и е разположено под планините на югоизточния кт на котловината. Езерото, което е отбелязано на картата при него във всички карти, дори и в руската, не съществува; то е произлязло само поради недоразумение от страна на Викенел, който чул нещо за Баташкото блато. ЗАТОВА ПЪК НАД СЕЛОТО В СКАЛИТЕ ИМА ГОЛЯМА ПЕЩЕРА...”

К. Иречек, 1884 г. - /18/, ср. 525

През 1884 г. в статията си /19/ К. Иречек за „баташкото село Ракитово” отбелязва: „... ИМА НАД СЕЛОТОВ ПЛАНИНАТА ЕДНА ОГРОМНА И ДЪЛБОКА ПЕЩЕРА...”

Списание „Родопи”, кн. 7, 1969

От тогава за тази пещера няма никакви сведения, нито пък някой си спомня, че е имало такава пещера.

Влизаме трима през висока, тясна пукнатина в скала, намираща се на десния бряг на река или по-скоро стръмно планинскодере, в малка зала, подът на която е постлан с червени плоски тухли. Таванът е кубе от същите тухли, галерии в ляво и дясно. Дясната е по-къса и суха, с нападали от тавана и стените камъни. Тръгвам по лявата наводнена галерия. Движа се в края внимателно. Стигам до зала с вода и тинест под. Някой ми подава камък от жълти кристали. Продължавам вдясно още по-внимателно, водата е до глезените. Стигам до сухо чисто място, слизам и се качвам по не много дълги каменни стълби и стигам до някаква стая с каменен саркофаг или дървен сандък.

П. П. Първите няколко метра на залата в началото представляват пукнатина с поток надъното

около 1962 9 1963година

СУХАТА ДУПКА, РЕМОВО

„... Предполага се, че за живота на човека от неолитната епоха говорят и керамичните останки, закалцирани в една новооткрита пещера в местността Чкура, посетена само от трима души, преди прокарването на Бистришкия канал на Баташкия водносилов път. При прокопаване на дюкера отворът натази пещера е затрупан от огромни скални маси и пещерата не може да се открие, въпреки че са правени доста усилия за това...”

М. Чолев и др. /2/, стр. 32

За тази пещера са знаели и други трима души, лично Георги Ан. Дарелов е влизал внея. Според него входът на пещерата е доста тесен и се намира под скала висока 1 – 2 метра до лещак и един голям бук. Навътре пещерата се разширява, така че може да мине „кола със сено”. За по-интересно бай Гошо слага близо до входа един – два скелета... Не е стигнал докрая, ако изобщо е влизал в същата пещера. Още няколко души се хвалят, че са влизали, но никой не ми е посочил входа.

В/ ВРЪХ ГЬОЗТЕПЕ

„... Последне ся известих че от това село /Найплие – Буйново, СМ/ на 1 ? часа към запад на най-високият връх на Рудопа, наречен Гьоз-тепе имало развалини от великолепен палат, дето живел през летото Деспотът, и дворът на тозе палат бил постлан с мозайка, имало и мраморни подстълпници, както и прагове от вратата и прозорци изработени изкусно, а пък по стените на некои камъне били изрезани различни надписи, а на некои иероглифически надписи, а вън от зданието имало исполински гробища с големи и дебели мраморни плочи покрити и написани отгоре. Помаците като отворили некои от тези гробища, вътре намерили медни шлемове, щитове, копия и неколко сребърни пенязи...” /17/, стр. 72

стални висини са обкръжавали някога този вълшебен храм на родопските беси, потънали днеска в забвението. Според древния писател Макробий светилището се е намирало на вискоия връз „Зилмисос”. Но кой от родопските върхове днес е някогашният „Зилмисос”? Ст. Захариев сочи връх Гьоз тепе /между селата Змеица, Пещерско и Буйново, Девинско/, като се основава на това, че от там се открива величествен изглед на всички страни и че се намирали големи развалини от огради, надписи и мозайки. Васил Дечев търси Дионисиевото светилище в някакви други развалини, които се намират при връх Чилтепе и Енихантепе, 20-25 км югоизточно от Чепеларе. На самия връх Чилтепе имало развалини от сгради, а на Енихантепе – побит стълб от камък /необработен/, от който се виждали при ясно време Бяло море и Одрин. Този връх според Васил Делчев е бил светилище на околните българи-мохамедани от незапомнени времена. В полите му имало студен извор, където те правели курбан и след това се изкачвали на върха, за да се молят. Според едно друго предположение светилището ебило на връх Ченгенехисар /мулешка крепост?/, който също се тачи като светилище и е свързан с много стари легенди...

31.ІІІ.1973 г. Мраморен пласт с дебелина от 0,8 до 2 метра, наклон от 20 до 50⁰ на юг. Разкрива се в местността „Гаютана”, точно на 15 мин. От Ракитово. Проследява се до „Тронов чарк”, като леглото на последния дол е изградено изцяло от мрамор. Тука наклонът на пластта е 50⁰ на юг. Казват, че до пътя и вероятно близко до това дере, в което няма вода, имало пукнатина, от която зимно време излизала пара – явен признак за подземна кухина. По-нагоре по течението на Стара река в кариерата имало друга пукнатина, от която пък лятно време духало ледено студено течение. Това е второто доказателство за съществуването на някаква подземна кухина в този район, но за съжаление и двете пукнатини са затрупани. Остава надеждата ,че тези, които са ги видели не се лъжат и ако изобщо съществува пещера според описанието на Захариев, то входът на същата трябва да се намира в местността „Гайтана”, където има известни признаци на струтване, на хлътване на терена, но това може да бъде само негативна ерозионна форма. при направените канави не можах да достигна коренната скала. На това место растат няколко стогодишни бора – мож би от времето, когато тази пещера престава да съществува. /сх.1/

1.V.1977 г. Варнишки дол /сх.2/

т. 1 На около 100 метра от електропровода за пионерския лагер разкритие на мусковитови гнайсо-шисти С – 73,8⁰; Н – 42⁰. На водослива с другия дол по-нагоре следват биотитови гнайсошисти С-изток, Н – 42⁰.

Т. 2 Границата между мусковитови плътни /без напластявания/ гнайси и биотитови, амфибол съдържащи шисти над тях минава тази точка. Елементите на шистите – С 130⁰, Н 41⁰.

следват амфиболити, но нямат разкритие.

т. 3 50 метра по дола над пътя /на границата на горск. Участъци/ бели плочести мусковитови гнайси със С 288⁰ и Н 18⁰. различните елементи сочат друга формация от пластове. Към тях спадат и пластовете мрамор І и ІІ но нямат разкритие.

т. 4 На билото мусковитови гнайси, по-тъмни с червеникави напетнявания С 327⁰, Н 18⁰.

т. 5 Мраморно разкритие /вероятно от ІІІ-я пласт/. Елементите не могат да се измерят. Ширината на разкритието е около 6метра.

т. 6 По средата на сухото дере жълтеникави мусковитови шисти /това е в буква Л / С 345⁰, Н 14⁰.

т. 6 /На картата буква Р-М/ Кариера в мрамора. ІІІ пласт – дебелина 6 метра, С 178⁰, Н 18⁰. Напукани, карстифицирани. В горния край на кариерата са процепени от пласт дебел около 1 м /в. отсед/ Н 45⁰, С 18⁰.

т. 7 На десния бряг на Стояново дере. ІІІ пласт мрамори С 9⁰, П 98⁰ и Н 14⁰. Процепени са от пегматитови жили, но бедни на минерали.

ІV-ят пласт мрамори е на около 50 метра от ІІІ-я. Те са по-напукани с малки гънки и прожилки от хлорит съдържащ мрамор. Над тях следва мощен пласт сиви гнайси.

„... ОТ ГЛАВНИЯ ТРАКОБЕСКИ ГРАД БЕСАПАРА НА ЕДИН ДЕН ПЪТ НА ЮГ МЕЖДУ ДВЕ РЕКИ СЕ НАМИРА ПЕЩЕРАТА – ХРАМ НА ДИОНИСИЙ. ВХОДЪТ ИЛИ СКАЛАТА НА СЪЩАТА СЕ ВИЖДА ОТ ВРЪХ ОТЛУДЖАК...” /3/

„... Посред Родопите, всред безкраен низ от била и чукари, има дивен връх. Скалистият му хребет пробожда тъмния лес и се издига нагоре като огромно острие. Ако се възкачиш на него и погледнеш околовръст, щевидиш само гори. Боговете обичат личните върхове. Тях обитават и оттам общуват със смъртни и безсмъртни. В подножието на този чудноват връх се намира голяма, дълбока пещера. Казват, че черните й ходове стигали чак до царството на мъртвите. В нея, вкопано в скалата, е древното прорицалище на бог Дионис. Там живее ясновидката Мастара. Никой не знае на колко години е тя. Мастара никога не напуска пещерата, живее сама и общува не със смъртни, а с безсмъртни. Само веднъж в годината, на празника на бог Дионис, тя излиза, за да погледне в съдбата на хората. Няма по-прочута ясновидка от Мастара, жрицата на древното Дионисиево прорицалище.

По-надолу, в скута на личния връх, където между горите се врязват обширни поляни, се намира голямо светилище на Дионис, построено преди много, много години от стария цар Ситалк. Великият цар на одрисите, който подчинил под властта си много тракийски племена, заповядал да построят светилището от червен родопски камък, за да напомня за виното на веселия бог. Стоте каменни колони, които го обграждат, са обвити като жезъла на Дионис с бръшлян, а от каменните сводове висят тежки гроздове на диви лозници. По дълбоките сенчести тремове, постлани с бели мраморни плочи, пристъпват босоноги вакханки. Бедрата си са увили в сърнешки кожи, а дългите им коси се спущат от двете страни на раменете и покриват голите им гърди. Пламенни жени са жриците на бог Дионис – жарки, необуздани, с искрящи като Дионисиевото вино очи, дебнещи като рисове в леса, отровни като змиите, които препасват...”

/4/, стр. 136

ХЕРОДОТ, ТУКИДИТ , КСЕНОФОНТ

„... Там в Тракия, била страната на блаженството, която лежала високо „над планината” /Бора/, където обитавал Дионис. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служили жреци от племето „беси”. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития. Още по-важен бил храмът на Дионис в Родопите, където ходили и Александър Македонски, и бащата на Октавиан Август да гадаят за изхода от походите си срещу тракийците...” /5/

„... От старите гръцки източници узнаваме, че на някой връх /висок/ на Родопите се е намирало главното светилище на бога на младостта, растителната сила и виното – Дионисий. Оргаистическият култ на Донисий бил изпълняван от тракийски жени в това приказно родопско царство. Тайнственият храм станал много прочут наоколо и за неговото притежание са били водени войни срещу бесите. Има исторически сведения, че родопскотосветилище на Диониий било посетено лично от Александър велики и по-късно от бащата на император Октавиан Август – Гай /от запискитена Светоний, макар и малко легендарни/. Те са чакали родопските жреци да им предскажат бъдещето. Според историка Пердризе, светилището през римското господство е представлявало величествен храм, издигнат високо върху един родопски връх, имал е кръгла форма с отворен към небето купол. Вътре блестели статуи, мраморни фигури и култови изображения. Хората вярвали, че главният жрец се издига направо от купола на храма към небето, за да общува с боговете. Тайнствена

В близко съседство е връх Раве ливади, който се намира североизточно от село Ракитово. Тук има разхвърлен обилен строителен материал, явни останки от голямо укрепление. Мястото и до днес се нарича „Кулата”. Тук се намират много плоски тухли, парчета от глинени съдове. Намерени са и няколко корубести монети – византийски или български, не се знае. С тях са намерени и парчета от стъклен съд. На друго място в крепостта иманяри са изкопали златни триъгълни пластинки, вероятно от колан.

Името „ОТЛУДЖАК” означава равна поляна /затревена/, може и да се каже, според мене, и Раве /равни/ ливади. През този връх е минавал в миналото и стар път от Пазарджик /Бесапара/ към вътрешността на Родопите. Срещу върха допускам, че се намира пещерата Агница. Малко трябва, за да се стигне до пипотезата, че пещерата-храм на Дионисий и Агница са една и съща пещера. Двете реки са Калинката откъм север и Стара река откъм юг. Остава да се открие пещерата и да се докаже всичко това. Върхът се намира на около десет часа път от полето!

„... От името Сребрин връх се досещате, че става дума за сребро. Наистина, тук още личат следите на разработени сребърни мини. Преданието говори, че в далечно минало, в тракийска епоха, а след това и през турско време тук са добивали сребро. Леснодостъпен и обзорен връх е Сребрин...”

Стр. 155, Чолев /2/

„... В района югозападно от кв. Чепино, зает от окарстените мрамори, са разпространени множество разнообразни карстови феномени: няколко пещери, понори, губилища и суходолия. Досега са открити 6 пещери. Най-голямата от тях е пещерата Лепеница, намираща се на левия бряг на р. Чукура. ПРоучената й дължина досега е 1356 метра, допуска се обаче, че пещерата продължава...” /2/. Пещерата продължава още 100/150/ м. без образувания със затлачени изходи /понори/ след залата с кратерите 1968 г.

1902 г. проф. Г. Бончев в статията си „Принос към петрографията на Западните Родопи” /Периодическо списание – кн. 62/. Според него в околностите на с. Ракитово – от Белия кладенец до височината Градище – „е пълно с пропасти и отвори на подземни пещери”.

„... От Цигов чарк, право на север, продължава планинският рид, който спира до пролома на р. Мътница и отделя Баташкия язовир от Чепинското корито. Тук се издигат върховете „Картач, Раве ливади /Кулата/, Куиле, Мел, Острец, Макситов връх, Въпите и Самарското кале...” /2/

„... От предание селяните казват, че дето са сега лозята на Голямо Белово, Малко Белово и Загорово /Саръхан бей/, през които тече река Ясеница, местото ся наричало старо градище и било пълно с развалини, и че старите жители на тоя град наричали Бешафара. Може би те да са били страбоновите беси или весси, и това да е било градът Висапара, който ся спомянува в старите землеописания...” /17/.

Според съвременни източници Бесапара се намира до село Синитево, Пазарджишко.

„... Ракитово се намира между два ръта на Рила край река Ягодинка, 2 часа на исток от Баня /Чепино/ и 10 часа към юг от града /Пазарджик/. С 80 къщи, 1 джамия и 260 помаци; 40 къщи, 1 черква и 300 българи /само мъжете от 5 до 60 – 70 години/...” /17/.

Други върхове, които могат да бъдат приети за връх Оглуджак

1. Баташки снежник – висок, обзорен, тревисто теме

2. Г. Сюткя /комплекс от пещери/

3. Остри нос /Калъч бурун/ – обзорен

4. Турлата – с. Змеица

5. Карабурун /Черен нос/ – римски път

6. Соуджак /Суходжак/ – студен, с. Равногор, срещу него е пещ. „Павла”

7. Гьоз тепе – обзорен, с развалини от сгради

8. Връх Сребрен – обзорен, лесно достъпен