[1] (Батаклиев, Г., „Антична митология" – справочник, ДИ „Д-р П. Берон”, С., 1985, стр. 53).

Правен е опит да се открие мястото на светилището от историци и археолози на БАН, но за съжаление работата не е довършена поради смъртта на Мечислав Домарадски – директор на Археологическия отдел на БАН. Домарадски направи оглед на района на Велинград и по-специално на връх Острец и стария път от с. Баните (сегашния квартал Чепино на Велинград) през връх Сютка към Доспат. Резултатите от проучванията му[1] на връх Острец са публикувани в сборника „Славиеви гори”.

Неуспешните опити да бъде открито централното светилище на Дионис са свързани с неотчитането на факта, че то се обслужва от бесите. От историческия опит е известно, че най-простите решения работят най-добре. Логично е да се предположи, че централното светилище би трябвало да бъде разположено на територията, обитавана от хората и жреците, които го обслужват, т. е. на територията на бесите. Но къде е територията на бесите?

Ето какво пише археологът Андрей Меламед в статията си „За археологията на с. Нова махала, община Батак”: „В прочутата си „География” Страбон (64 г. пр. н. е. – 21 г. от н. е.) описва племената по поречието на р. Марица: „При Хебър живеят корпилите, по-нагоре брените и най-накрая – бесите. Чак до последните реката (т. е. горното течение на Марица) е плавателна. Всички тия племена са разбойнически, а най-вече бесите.” За бесите продължават да пишат до късната античност. И всички извори насочват все към територията, която сега проучваме. Например, една от 14^-те стратегии на провинция Тракия от Римската империя се наричала Бесика.”[2]

Районът на Северозападните Родопи, в който попада и проучваното от археолога Меламед село Нова махала, е бил населен с беси. Известно е, че столицата на бесите – Бесапара, е разположена също в този район. Горна Бесапара е в района на с. Баткун (от 1956 г. квартал на с. Паталеница), а Долна Бесапара е в района на с. Синитево. Последните археологически проучвания на с. Синитево потвърждават това. Древната крепост Баткунион се е считала втора по значение след Цепина през средновековието. В района на с. Синитево са известните Бесапарски хълмове. Те сякаш са продължение на Северните склонове на Родопите. Горна Бесапара (в района на с. Баткун) е разположена между Бесапарските хълмове и Северния склон на Родопите, а крепостта Баткун (Баткунион) е на Северния склон на Родопите.

От посоченото по-горе и със сравняването на други исторически сведения може приблизително да се посочат границите на територията, населявана от бесите. Тя започва в Тракийското поле между Пловдив и Пазарджик, включва районите на Костенец, Белово, Сърница, Доспатската низина, района на Брацигово. Това са всъщност Северозападните Родопи и част от Тракийската низина (поречието на р. Марица между Пазарджик и Пловдив). Сърцето на този район е връх Сютка, най-високият в Западните Родопи.

От древността до наши дни Дионис се свързва преди всичко с Родопите. Това е неговата планина. А посочването на най-високата планина от Херодот в съобщението му за сатрите и бесите би трябвало да се разглежда като най-високия връх в тази планина. И тъй като връх Голям Перелик формално е най-високият в Родопите (с 5 м. по-висок от връх Голяма Сютка), повечето от изследователите на светилището са се насочили към района на Перелик. Изключение правят първите изследователи – Стефан Захариев, Константин Иречек, Марин Дринов. Пръв Стефан Захариев сочи конкретно място – Гьоз тепе, което се възприема от настоящите изследователи като връх Виденица до Доспат. Иречек, също посетил Родопите, описва „царска палата” и „царска могила” (Доспат – Виденица). „Това е навярно местността – пише той – на прочутия отколе оракул на бесите. Дионисиевата светиня на най-високите планини, която посетили Александър Великий и Октавий, баща на император Август. В Херодотово време на задаваните въпроси отговаряла пророчица, а мъжете-жреци тълкували нейните отговори.”[3]

При подготовката на книгата си „Географико-историко-статистическо ОПИСАНИЕ на Татар-пазарджишката кааза” (фототипно издание с коментар, изд. на Отечествения фронт, 1973 г.) Ст. Захариев е разговарял с много местни хора, чул е много местни предания. Той правилно се насочва за района на светилището. Само че най-високият връх тук е Сютка. А до него има една местност, която се нарича Мантарица. Днес това е резерватът Мантарица, който е под егидата на ЮНЕСКО. Всеки знае значението на думата „тера” – земя. А „мант” означава прорицател (например хиромантия – прорицаване, гадаене по ръка, идващо от хиро – ръка и мант – гадаене). Възниква въпроса от кога е това наименование на местността?

След 45 г. от н. е. Родопите стават част от Римската империя. През следващите няколко века част от местните тракийски топонимни наименования се превеждат на латински, за да бъдат разбираеми за римляните. Най-вероятно тогава са се появили названия като Мантарица, Дженевра, Ремово и други, които са местности в Западните Родопи.

Свилен Топчиев - СКАЗАНИЕ ЗА БЕСИТЕ, ОРФЕЙ И ДИОНИСИЕВОТО СВЕТИЛИЩЕ