ЧЕТИРИТЕ СВЕТИЛИЩА - ПЕРЕЛИК - 2191, ШИРОКОЛЪШКИ СНЕЖНИК - 2188, БАТАШКИ СНЕЖНИК - 2082, ГОЛЯМА СЮТКА - 2186

Според древните автори в Родопите е имало четири големи светилища: на Кронос, на Юпитер, на Уранос и на Дионис. Няма сведения дали са били свързани или са били на едно място. Със сигурност може да се каже, че светилището на Дионис е свързано с бесите. Нещо повече – то е пазено и обслужвано от бесите. Доколкото вече разгледахме района, в който са живели бесите, може да се предположи, че светилището е било свързано по някакъв начин със столицата Бесапара. И наистина от Горна Бесапара (Баткунион) има пряк път през рида Каркария, който води към месностите Пешин бърдо, Мантарица и връх Сютка. На самия рид Каркария се намира месността Златните портици. Вероятно това е била вратата, през която се е влизало в свещената земя. Стар римски (тракийски) път минава покрай днешния яз. Батак и навлица в днешния резерват Мантарица. Покрай него има кули (крепости) и по-малки светилища: светилището в местността Ушите или връх Мел; светилището на Хера (на богинята майка), по-късно станало келтско селище над днешния град Костандово; светилището в месността Пешин бърдо, известно днес като тракийска крепост от V в. пр. н. е. Днес названието Мантарица носи само една местност, намираща се на около 2-3 часа път от връх Сютка, но в миналото навярно целият район е бил „свещена земя”, „земя на прорицатели”. В този район се включват селището, където навярно са живели обикновените хора (беси), помагащи за охраната и обслужването на светилищата – Кулата-Градот; Дронтовица (Дрънтовица) - мястото, на което са се провеждали дионисиевите тържества; районът Ремово с пещерите, от който бесите са копали злато за направа на златните съдове за светилищата и обредите; некрополът, на който са били извършвани особено важни погребения в месността Джурковица до месността Ремово, намиращ се срещу пещерата Извора, която след 1960 година е наречена Лепеница.

Централното светилище вероятно е в местността Кабата, на около километър под връх Сютка. За всички местни хора това е свещено място. От него и от месността Мантарица е водата на Ракитово. В тази местност – Кабата – се намира може би най-високият извор в Родопите – на около 2 000 м. височина. Ракитовци го наричат Момин кладенец, защото водата извира от процеп в една скала. Дебитът му не се мени и водата е чиста като сълза. Вълшебството на това място е невероятно и напълно покрива представите за траките, които са посрещали изгрева, богопочитали са скалите, огъня и изворите.

При ясно време от връх Сютка се виждат Рила и Пирин, Смолянския Карлък и Перелик, Стара планина и Средногорието, равна Тракия, а някои казват, че може да се види и Бяло (Тракийско) море.

След изкачването на върха, по-малките светилища, които го заобикалят, са като на една ръка разстояние: Бабек, светилището на Хера над Костандово, светилището на връх Мел, Баташкият Карлък (Бялата скала), древният град Дженевра, светилищата в района на Доспат (Любча).

Цялостни и задълбочени проучвания на този район още не са правени. Твърде малкото, което се знае, само събужда любопитството, въображението, търсенето и разгадаването на много въпроси. Кога в този свещен район е възникнало селище с латинско наименование Дженеоврис (изворите на живота)? Може би, когато земята на светилището е била наречена Мантарица? Какво означава името Бабек? То толкова много напомня името на източния бог Баал (Ваал), който според изследователите съответствува на Юпитер? Дали днес мюсюлманите се покланят на свещения черен камък Каабата, така, както траките са изпращали на изгрев слънце всеки ден поздрав към Дионис в месността Кабата? Преведена от иврит (еврейски), думата „кааба” означава „небесната стая на бога”[1].

От книгата на Закария Сичин „Стълба към небето” на стр. 208 научаваме за един пътешественик от ХVІІ в., Дарвю, (проучващ земите на днешен Ливан), който пише в своите „Мемоари” (ІІ част, 26 глава), че според местните евреи и мюсюлмани там бил открит древен ръкопис, който разкривал следното: „След потопа, когато в Ливан царувал Нимрод, той пратил исполини да възстановят крепостта Баалбек, наречена така в чест на Ваал, бога на моавците, поклонници на слънчевия бог.”[2] Връзките на бог Ваал с мястото в дните след потопа е показателна. Още щом си отишли гърците и римляните, местните жители изоставили гръцкия топоним Хелиопол и отново започнали да го наричат със семитското му име: Баалбек. Има различни мнения за значението на това наименование. Мнозина смятат, че означава „Долината на Ваал”. Но въз основа на правописа и талмудическите сведения Сичин смята, че по-вероятно е то да означава „плача на Ваал”. В цитирания текст се очертават поне две неща: топонимното название Бабек (Баалбек) е много древно и е свързано с поклонение на слъчевия бог Баал (Ваал).

Ако се приеме, че светилището над гр. Костандово, където са намерени оброчни плочки на Хера, е свързано с върховните божества на гърците (Хера и Гея – богинята майка), то наистина в един неголям район има няколко различни светилища. Само бъдещи проучвания могат да покажат дали това е мястото на четирите светилища: на Юпитер, на Кронос, на Уранос и на Дионис, като най-важно за траките е било това на Дионис.

Свилен Топчиев - СКАЗАНИЕ ЗА БЕСИТЕ, ОРФЕЙ И ДИОНИСИЕВОТО СВЕТИЛИЩЕ