• За нас
  • Галерия
  • Забележителности
  • Полезни връзки
  • Видео
  • Уеб дизайн
  • Творчество
  • Билки
  • Контакти
Click on the slide!

Пещера ''Лепеница''

More...
Click on the slide!

Беската Веска води...... :)

More...
Click on the slide!

Цвете в гората

More...
Click on the slide!

Здрасти...

More...
Click on the slide!

Изглед от язовир ''Батак''

More...
Click on the slide!

''Янев камък'' по екопътека ''Здраве''

More...
Click on the slide!

Старият часовник в Ракитово

More...
Click on the slide!

Стените на "Градот"

More...
Click on the slide!

Изглед от язовир ''Доспат''

More...
Click on the slide!

на римското кале ''Камен проход''

More...
Click on the slide!

''Беглика Фест'' язовир ''Голям Беглик''

More...
Click on the slide!

Почивка преди покоряването на връх ''Сютка''

More...
  • «
  • Click to navigate! 01 Пещера ''Лепеница''
  • Click to navigate! 02 Беската Веска води...... :)
  • Click to navigate! 03 Цвете в гората
  • Click to navigate! 04 Здрасти...
  • Click to navigate! 05 Изглед от язовир ''Батак''
  • Click to navigate! 06 ''Янев камък'' по екопътека ''Здраве''
  • Click to navigate! 07 Старият часовник в Ракитово
  • Click to navigate! 08 Стените на "Градот"
  • Click to navigate! 09 Изглед от язовир ''Доспат''
  • Click to navigate! 10 на римското кале ''Камен проход''
  • Click to navigate! 11 ''Беглика Фест'' язовир ''Голям Беглик''
  • Click to navigate! 12 Почивка преди покоряването на връх ''Сютка''
  • »
  • Pause
Frontpage Slideshow (version 2.0.0) - Copyright © 2006-2008 by JoomlaWorks
Навигация
  • Начало
  • Квартири
  • Обяви
  • История
  • Населени места
  • СКАЗАНИЕ ЗА БЕСИТЕ
  • Туристически
  • Митове и легенди
Туристически маршрути
  • Гара Костандово - хижа Цепина
  • Костандово - ЛРД - Цигов чарк
  • Ракитово - Клептуза
  • Ракитово - Пашино бърдо
  • Ракитово - връх Сютка
  • Ракитово - кулата Градот
  • Ракитово - Цигов чарк
  • Хижа Цепина - Жълта скала - гара Цепина
  • Маршрут „Кемеров мост”
  • Автомаршрут Николица - Цепина
  • Комплекс "Вивиана"-Пашино бърдо-Ракитово
  • Посещение на пещера Лепеница
Хотел "Витоша"
Хотел "Витоша"-Велинград
Banner
http://robotika-bg.com/vitosha.htm
Начало Творчество ЕЗИКЪТ НА ТРАКИТЕ И ТОПОНИМИЯТА НА ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

ЕЗИКЪТ НА ТРАКИТЕ И ТОПОНИМИЯТА НА ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

Tuesday, 25 March 2014 12:02 | Written by Admin | PDF Print
There are no translations available.

ЕЗИКЪТ НА ТРАКИТЕ И ТОПОНИМИЯТА НА ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ

Най-добрите изследователи на тракийския език са акад. Иван Дуриданов[1] и акад. Владимир Георгиев[2]. Познатите ни запазени чисто

тракийски думи, на които тези учени са посочили точния смисъл, не са много. За наша радост между тези думи са думата „Bess (a)” – вяра и думата „Para” или „pharaoh” – село, заселище или пазарище. Съчетанието от тези две думи дава названието на столицата на бесите – Бесапара (Бесафара). Това е селището (пазарището) на бесите. Но тъй като самата дума „Bess(a)” означава „вяра”, то за всички в древния свят бесите са били „вярващите”, „хора на вярата”. Всичко за бесите е било подчинено на вярата и на култа към Дионис. Дори и тяхната смелост и жертвоготовност е произтичала от вярата им, че достойният живот и достойната смърт ще отведат душата им в един по-добър свят, където ще получат всичко, за което са мечтали. Да си припомним, че когато се е раждало дете, траките са плачели (чакат го страдания), а когато някой е умирал достойно, са се радвали (отива на по-добро място, в по-добър свят).

Бесапара е била административен и търговски център на бесите. В Интернет страницата на с. Паталеница – Баткун, е отбелязано, че: „през средните векове Баткун е бил най-големият град-крепост в Пазарджишко. Бил е околийски център и седалище на митрополит. След основаването на Пазарджик през 1485 г. постепенно Баткун загубва славата си и в началото на ХІХ в. се очертава като малко село.” Светилището на Дионис е забравено, пазарът е изместен от турците в новото селище Татар-Пазар (Пазарджик). Бесапара (при с. Синитево и при с. Баткун) влиза в историята.

Други интересни тракийски думи са: „suka” – пукнатина, цепнатина, теснина, и „suku” ( „suk (a)”, „sykos”) – момиче. Прави впечатление, че за думите „цепнатина” и „момиче” се използват думи с общ корен „suk” или „suka”. За нас е интересно, че най-високият връх в Пазарджишко е връх Сютка. Дали за траките този връх не е бил „Су(т)ка” – връх Цепнатина (Цепина)? И откъде би могло да дойде това название?

Днес, непосредствено под връх Сютка (Сутка) има един извор, който представлява бликаща вода от цепнатина (цепка) в скалата. Наречен е Момин кладенец, но нали на тракийски момиче е също „suk(a)” – цепнатина, която е извор на живота.

Според един от вариантите наименованието на Доспатската река Rodopa (Rudupa) се пренесло върху планината и тя е наречена Родопа (Родопи). Дали тук случаят не е аналогичен и наименованието на този извор „suk (a)” – „момин” или „цепката”, „цепина” не се е прехвърлил върху върха, който е бил наречен Su (t)ka (Сутка) – връх Цепина?

От най-дълбока древност върхът с името Сутка (Цепина) е бил познат на траките. Логично е главната крепост, която е защитавала селищата, светилищата и подстъпите към този връх, да бъде наречена Цепина. В последствие, когато смисълът на думата „su (t)ka” (сутка) е бил забравен, се е родила легендата за процепването на планината между ридовете Алабак и Каркария и така се е появило наименованието Цепина. В началото наименованието е било Цепинска котловина, но по време на турското владичество, понеже турците не са могли да изговарят „ц”, е станало Чепино и Чепинска котловина.

Преклонението на траките пред великолепието на планината и пред чудото на бликащата от скалата вода е сложило отпечатък върху целия регион. На тракийски „kaba(s)” значи „мочурище”, „блато”. Местността с име Кабата е точно под връх Сютка. Там има множество извори на надморска височина около 2 000 метра, което шокира геолозите, тъй като наоколо всички върхове са по-ниски, а са безводни. Част от тези извори са каптирани и са свързани с водопровода на община Ракитово.

Наличието на много вода е послужило като основание през 50-те години на ХХ век връх Голяма Сютка да бъде наименован връх Голям Воден, а връх Малка Сютка – връх Малък Воден. Вероятно при това преименуване на върховете са имали предвид и източния култ към богинята Иер Су. Иер означава земя (скала), а Су – вода, което значи, че името на върха трябва да се произнася Сутка. Местното население не е възприело тези наименования и скоро се възстановяват автентичните тракийски топонимни имена – Малка и Голяма Сютка.

Интересно е мнението на проф. Александър Фол по въпроса за наименованията. То личи от анализа му на името „Кабиле”. Той пише: „Изказано е предположение, че Кабиле (на възвишението Зайчи връх край селото Кабиле до Ямбол) бил преименуван по времето на император Диоклециан в края на ІІІ и началото на ІV в. в Диосполис, „град на Зевс”. Същото предположение допуска, че името Ямбол би могло да се изведе, макар и колебливо, от изопачените форми Диомполис /Диамполис/ Дамполис на устния изговор. Погледнато назад във времето, преименуването би следвало да бъде още по-внимателно проследено, защото Диоклециан не сменя произволно топонимите, а спазва местните традиции. От пръв поглед няма никакъв смисъл „град на Зевс” да бъде превод на Кабиле, още повече, че езиковедите извеждат Каб – от староанглийски, норвежки и старопруски аналогии, т. е. от една предполагаема обща индо-европейска основа в значение на „блато, жаба”. Появата на блатото и на жабата се обяснява в тази литература чрез, историко-географски реализъм, видял край Кабиле възможно мочурище през античната епоха.

Докато мочурещата са хипотетични, скалното светилище на акропола на Кабиле е сигурно разкопано. То би трябвало и там да бъде очаквано, понеже ядрото на един тракийски царски град е именно, както вече споменах, крепостта-светилище.”[3]

Според известния Севтополски надпис на Кабиле са почитани Великата богиня-майка Артемида Фосфорос и нейният син, слънчевият бог Аполон. Проф. Фол уточнява, че тракийското име на Аполон е Сабазий. „Слънчевата хипостаза разполага обаче и с друг, по-силен теоним, този на стария фригийски и тракийски бог-син Сабазий, който може да бъде наричан и божество на трако-фригийската контактна зона на орфическата доктрина. В елинското си превъплащение Сабазий бързо достига позицията на върховно божество, макар и чуждо, и в надписи се проявява като Зевс-Сабазий. Най-известният от тези надписи произхожда от Сарди, където Зевс-Сабазий е в паредрия с Кибела или Артемида така, както е той и с други персонификации на Великата богиня-майка.

Сабазий е по-подходящ от Дионис-Загрей за царски култ, тъй като е ураничен и слънчев бог.”[4] По-нататък в анализа си на името Кабиле проф. Фол пише: „Сабазий е засвидетелстван и като Кабазий, т. е. Сабазиос = Кабазиос, у автори, които са достоверни за областта около Пропонтида в Мала Азия и в Европа. Дори прочутият глагол саб?зеин, който се превежда като вакх?ин на старогръцки в значение вакхичествам (отдавам се на Вакх, на Дионис), е предаден във формата каб?зеин. В много известния фрагмент от Есхил, в който бръшляноносещият Аполон е предсказателят Вакх, последният теоним Вакхеиос стои във формата Кабайос в някои преписи и по този начин слага знак на равенство между Аполон и Сабазий. Аполон е Кабайос/Сабайос в позицията си на Син-паредър на Великата богиня-майка, която в Кабиле е назована късно Артемида Фосфорос.”[5]

Задълбоченият анализ на проф. Фол, свързан с топонима „Каб” би могъл да се свърже с месността Кабата, под връх Сютка. Смяташе се, че е свързан с изворите и мочурищата под върха, но е твърде възможно това наименование да е свързано директно с централното светилище на Дионис. За това говори предание, което все още се помни от някои местни хора. То гласи, че в по-късни времена двама папски пратеници дошли в с. Баните (сега кв. Чепино на Велинград). Местните хора се съгласили да ги заведат на един от празниците в планински храм-пещера. Завързали им очите и ги повели, качени на коне, около 7 часа път нагоре в планината. На такова разстояние от квартал Чепино на Велинград е връх Сютка по стария тракийски/римски път към Доспат. Когато им развързали очите, пратениците видели, че са в подножието на връх. Въвели ги в пещера, пълна с ритуални златни съдове. Пушекът от запаленият пред пещерата огън стигал до върха. Местните им разказали, че в древни времена върхът бил гол и горе имало две статуи с човешки ръст на техния бог – златна и сребърна. Във връзка с битките срещу чужди нашественици златната била скрита, а сребърната била разрязана и продадена, а с парите част от местното население се изселило някъде в Индия. Изглежда, че това предание е било живо и по времето на краеведа Стефан Захариев, защото в разказа за светилището на бесите той споменава думите „индийски некой цар”.

По време на мистериите траките крещели еуб?й саб?й, с което съобщавали, че са приели Саб?с. Когато днес казваме топонима Кабата, ние сякъш долавяме ехото през вековете от името на Бога – Сабас/Кабас. Алексадър Фол казва: „С?бас/С?бо е изглежда негрецизираната форма в обредния фригийски език на орфико-вакхическата мистерия, в която се извършва теофанията на Сина, докато Сабазий е литературната форма, въведена от Аристофан в комедиите му в самия край на V в. пр. Хр. Тя се съхранява до Макробий, вече споменат, където главното тракийско Дионисово светилище е „храм на Сабазий”. През гръко-римската епоха на религиозен синкретизъм Сабазий, схванат преди всичко като фригийски бог, е приравнен към Зевс, но и към други върховни мъжки божества, поради което може да се появи и като син на Кронос.”[6] Дали, по аналогия с анализа на проф. Фол за топонима Кабиле, не можем да приемем, че топонима Кабата под връх Сютка не е свързан с мочурище, а е указание за мястото на централното светилище, което според Макробий е храм на Сабазий?

Преименуването на тракийското звучене Сутка в Сютка вероятно е станало по време на турското владичество. На турски „сют” значи „мляко”. И понеже на върха има много варовик, мрамори и често е потрит с мъгли, се е появила идеята за „млечния” връх, „белия” връх. Това отново показва, че тракийският смисъл на думата „su(t)ka” – цепнатина, цепина, вече е бил забравен. Много преди Освобождението, в книгата си „Географико-историко-статистическо ОПИСАНИЕ на Татар-пазарджишката кааза” [7] Краеведът Ст. Захариев нарича най-високия връх в Пазарджиишко Гьоз тепе. „Гьоз” на турски означава „око”, а „тепе” – връх. С други думи – връх Окото.

„5. Бесите, ... били по-учени и по-образовани от своите съплеменици, ... и да основат едно гадилище (Ма???iо?) на най-високия връх на планината Родопа в името на бога Сива, или на индийски некой цар Диониса (на тая планина най-високият връх се намира в пазарджишката област, от турците наречен Гьоз-тепе, заради пространния изглед дето има и ся види много надалеч към юг, изток и север и понеже тамо има великолепни развалини от мраморни сградия, послани с мозайк, вероятно тамо да е било гадилището на нашите предци), за което Херодот доказва, че не е било по-малко важно и по-долне от Делфийското прочуто гадилище...”[8]

Когато свържем това наименование – връх Окото – с идеята, че там е било прорицалището на Дионис, можем да открием двоен смисъл. В прекия смисъл това е великолепният изглед към Рила, Пирин, Тракия, Стара планина, Средните Родопи. В преносния смисъл, чрез присъствието на пророчицата и жреците, това е духовното око на света, което се вглежда в миналото, настоящето и бъдещето.



[1] „Езикът на Траките”

[2] „Тракийският език”

[3]Александър Фол, „ ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА – казано и премълчано”, ТАНГРА ТанНакРа ИК, Център за изследване на българите, София, 2009, стр. 106

[4] Пак там, стр. 107

[5] Пак там, стр. 108

[6] Пак там, стр. 145

[7] Фототипно издание с коментар, изд. на Отечествения фронт, 1973 г. цитираното издание е „Географико-историко-статистическо ОПИСАНИЕ на Татар-пазарджишката кааза”

[8] Пак там, стр. 6-7

Свилен Топчиев - СКАЗАНИЕ ЗА БЕСИТЕ, ОРФЕЙ И ДИОНИСИЕВОТО СВЕТИЛИЩЕ


 

Last Updated (Tuesday, 25 March 2014 12:04)

 


Template by real79 - Joomla Templates.