Ракитово

Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград, отстоящ на 12 km.В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир „Батак”, където се намира и курортен комплекс „Цигов чарк”. До Пловдив се минава по 87-километров път през Батак (на 15 km от Ракитово), Пещера (на 30 km), Пазарджик (50 km), Стамболийски (70 km) или през Пазарджик, за по-удобно. На 70 km през Превала, Доспат и Хаджидимово от границата с Гърция (ГКПП „Илинден”) и на 120 km от прекрасните плажове на град Кавала. Климатът е характерен с прохладно лято, мека зима и обилни снеговалежи. Топлият беломорски вятър, предимно иглолистната гора и местоположението на града го правят уникално кътче в сърцето на Родопите.
Животът в землището на града се заражда около IV в. пр.н.е, в местността „Могилите”. Името на селището произлиза от ракитата, която е от рода на върбата. В миналото Ракитово се е славело като абаджийско и текстилно средище.
Първото училище в Ракитово е създадено през 1865 година. Голяма заслуга за образоването на ракитовци и чепинските българи има и известната българка Неделя Петкова, която се заселва в Ракитово 1883 година.
През 1515 год. в селището, известно под името Ракитовец, има 85 християнски домакинства, 3 вдовици и един неженен. Според Стефан Захариев към средата на 19 век Ракитово има 260 жители в 80 къщи, част от които са българо-мохамедани. Разцвета на Ракитово е през 1935 година, когато е най-големия туристически център в района. Но след отклоняването на влаковата линия Септември-Добринище запада. В момента тече процедура по възстановяването на тази историческа част от нашата история. Очаква се Ракитово отново да привлича туристи.
През 1963 год. Ракитово е обявено за планински климатичен курорт, през 1964 год. — за селище от градски тип, а през 1969 год. — за град. През 1977 г. става общински център. На територията на община Ракитово има 3 селища — град Ракитово, град Костандово и село Дорково.
Населението в този район е смесено — християни и мюсюлмани, което допринася за културното многообразие на региона. В града има църква, параклис и джамия, като те се поддържат от хората чрез дарения и целеви помощи. По статистически данни в Ракитово преброяването отчита, че жителите на града са 10 500 души.
Кризата в строителството доведе до увеличаване на безработицата, тъй като икономиката на града е зависима от дървопреработвателната промишленост, която е основен работодател в района и е пряко свързана със строителния отрасъл. Много от хората работят в Пазарджик и Велинград. В момента има дърводелски предприятия, които произвеждат греди, дюшеме, ламперия, мебели от дървесина и ПДЧ, както и всички останали видове профилирана дървесина. Има и предприятие за бутилиране на минерална вода, която със своя уникален състав тя лекува артритни и стомашно чревни заболявания. Държавно ловно стопанство — Ракитово, развива ловния туризъм, има изградени ловни ниви и всички условия за почиващите ловци. Слънцестоенето в Чепинската котловина е доста дълго, което дава възможност за развитие на еко-енергийни проекти като фотоволтаични централи. Средната скорост на вятъра в околността е 3 m/s което автоматично създава възможностите за развитие на зона на средномащабната ветроенергетика и енергиен потенциал от 100 – 200 W/m2. Поради уникалното си местоположение Ракитово започва да заявява претенциите си да се развива и като туристически и исторически център, като очаква своите бъдещи инвеститори.