• За нас
  • Галерия
  • Забележителности
  • Полезни връзки
  • Видео
  • Уеб дизайн
  • Творчество
  • Билки
  • Контакти
Click on the slide!

Пещера ''Лепеница''

More...
Click on the slide!

Беската Веска води...... :)

More...
Click on the slide!

Цвете в гората

More...
Click on the slide!

Здрасти...

More...
Click on the slide!

Изглед от язовир ''Батак''

More...
Click on the slide!

''Янев камък'' по екопътека ''Здраве''

More...
Click on the slide!

Старият часовник в Ракитово

More...
Click on the slide!

Стените на "Градот"

More...
Click on the slide!

Изглед от язовир ''Доспат''

More...
Click on the slide!

на римското кале ''Камен проход''

More...
Click on the slide!

''Беглика Фест'' язовир ''Голям Беглик''

More...
Click on the slide!

Почивка преди покоряването на връх ''Сютка''

More...
  • «
  • Click to navigate! 01 Пещера ''Лепеница''
  • Click to navigate! 02 Беската Веска води...... :)
  • Click to navigate! 03 Цвете в гората
  • Click to navigate! 04 Здрасти...
  • Click to navigate! 05 Изглед от язовир ''Батак''
  • Click to navigate! 06 ''Янев камък'' по екопътека ''Здраве''
  • Click to navigate! 07 Старият часовник в Ракитово
  • Click to navigate! 08 Стените на "Градот"
  • Click to navigate! 09 Изглед от язовир ''Доспат''
  • Click to navigate! 10 на римското кале ''Камен проход''
  • Click to navigate! 11 ''Беглика Фест'' язовир ''Голям Беглик''
  • Click to navigate! 12 Почивка преди покоряването на връх ''Сютка''
  • »
  • Pause
Frontpage Slideshow (version 2.0.0) - Copyright © 2006-2008 by JoomlaWorks
Навигация
  • Начало
  • Квартири
  • Обяви
  • История
  • Населени места
  • СКАЗАНИЕ ЗА БЕСИТЕ
  • Туристически
  • Митове и легенди
Туристически маршрути
  • Гара Костандово - хижа Цепина
  • Костандово - ЛРД - Цигов чарк
  • Ракитово - Клептуза
  • Ракитово - Пашино бърдо
  • Ракитово - връх Сютка
  • Ракитово - кулата Градот
  • Ракитово - Цигов чарк
  • Хижа Цепина - Жълта скала - гара Цепина
  • Маршрут „Кемеров мост”
  • Автомаршрут Николица - Цепина
  • Комплекс "Вивиана"-Пашино бърдо-Ракитово
  • Посещение на пещера Лепеница
Хотел "Витоша"
Хотел "Витоша"-Велинград
Banner
http://robotika-bg.com/vitosha.htm
Начало Галерия Palaeoslsmologicsl traces in the Lepenitsa Cave

Галерия - Palaeoslsmologicsl traces in the Lepenitsa Cave

Сканирани документи за пещера Лепеница


Пещерата „Лепеница” е триетажна водна пещера, образувана в протерозойски мрамори. Тя се намира на левия долинен склон на р.Чукура, Западните Родопи, в землището на Ракитово. Пещерата има два входа. По-ниско разположеният вход, от който извира реката, сега е зазидан във връзка с каптирането и използването на водата за питейни и битови нужди на Велинград. По-високо разположеният е прокопан от ракитовчани, начело с учителя Димитър Иванов

Обявена е за природна забележителност със заповед номер 2810 от 10 октомври1962 год. и защитена площ 52 декара . (Д.в. бр. 56/1963 г.)

Координати N 41°57’15,98”, E 24° 00’37,37”.

Първите известни проучвания на пещери в района са правени от жители на с. Ракитово в пещерата Лепиниа. в края на 10-те години на века (К. Дзигаров, Хр. Бозаджията, Т. Георгиев и А. Гелин). През 1921 год. гимназисти от селото, по-късно основатели на Ракитовското пещерно дружество, отново изучават пещерата. Първото регистрирано посещение в Лепеница датира от 28 юли 1925 год. и е осъ­ществено от уредника на Царската ентомологична станция Пенчо Дренски. През следващата година съ­щият учен посещава пещерата повторно и я описва в публикацията си „Пещерата Лепаница и Лепанишка­та долина“ в сп. „Родопи“ (год. V, бр. 1,1926). На 2 август 1927 г. П. Дренски посещава пещерата за трети път заедно с директора на царските природонаучни институти д-р Иван Буреш. На 19 март 1929 г. ,по инициатива на инж. Павел Петров в София се основава Българското пещерно дружество (БПД). През следващата година П. Петров изпраща писмо до Димитър Иванов и го приканва да организира местен клон на дружеството. По по­вод на писмото, 27 юли 1930 г. се основава първият – Ракитовски на БПД.

Учредителите са 10-ма, а именно: Димитър Иванов - учител, Борис Кафеджиев – търговец, Петър Терзиев –кафеджия, Спиро п. Василев – учител, Асен Попов – учител, Петър Елкин – дърводелец, Ангел Балинов – земеделец, Георги Георгиев, Борис Рогачев, Георги Кабадийски – ковач. Всички те решават да се обединят с цел „запаз­ването на пещерите в нашия край, тяхното проучване и направяне достъпни за любителите на природните красоти“ Избира се време­нен комитет в състав Д. Иванов – председател, П. Терзиев – секре­тар-касиер и Б. Кафеджиев – член. В годините напред основната дейност на дружеството се състои в прониквания в пещерата, осигуряване на водач с миньорски лампи в пещерата, а и позволителни билети за вли­зане в нея, изнасяне на сказки за пещерите и тяхното проучване, излети в района на Чепинското корито.

Клонът кореспондира с БПД по различни поводи. Запазена са писма с искания на карбидни лампи, въжета, магнезий за снимки. От дружеството са изпратени членски карти, значки, печат и книги.

Създават се и много добри връзки с Археологическият музей в София. С писмо от 29 март 1932 год. музеят възлага на местното пещерно дружество охраната на всички пещери и старини в землището на Ракитово, а на пред­седателя на дружеството охраната на старините из цяло Чепино Строеж на хижа с площ 80 кв. м. се е предвиждал през19З9 год., но проектът остава неосъществен.
През 1 963 год. проф. Петър Петрв , заедно с инж. Радуш Радушев изготвят проект за благоустрояване и електрификация на Лепеница, изгражда се далекопровод и трафопост. Част от водата и се заделя за водоснбдяване на Велинград и поради това скоро свободният и организиран достъп до нея беше забранен. Пещерата има два входа. По-ниско разположеният вход, от който извира реката, сега е зазидан във връзка с каптирането и използването на водата за питейни и битови нужди на Велинград. По-високо разположеният е прокопан от ракитовчани, начело с учителя Димитър Иванов

Детайлно проучване и направата на карта на пещерата са направени от Петър и Боян Трантееви в периода 1971-1973 год. Настоящата и дължина на проучените и картираните галерии на пещерата е 1525 м. Пещерната фауна е представена от 33 вида животни, от които троглобионти или стигобионти са мамарецът Niphargus bureschi, бръмбарът Duvalius (Paraduvalius) bureschi и низшето насекомо Plusiocampa bulgarica (Diplura).

Според Петър Берон в Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат никъде другаде по света.

scan1004
scan1004
Image Download
scan1005
scan1005
Image Download
scan1006
scan1006
Image Download
scan1007
scan1007
Image Download
scan1008
scan1008
Image Download
scan1009
scan1009
Image Download
scan1010
scan1010
Image Download
scan1011
scan1011
Image Download
scan1012
scan1012
Image Download
scan1013
scan1013
Image Download
scan1014
scan1014
Image Download
scan1015
scan1015
Image Download
scan1016
scan1016
Image Download
scan1017
scan1017
Image Download
scan1018
scan1018
Image Download
 
 
 
Powered by Phoca Gallery


Template by real79 - Joomla Templates.