Сканирани документи за пещера Лепеница

Пещерата „Лепеница” е триетажна водна пещера, образувана в протерозойски мрамори. Тя се намира на левия долинен склон на р.Чукура, Западните Родопи, в землището на Ракитово. Пещерата има два входа. По-ниско разположеният вход, от който извира реката, сега е зазидан във връзка с каптирането и използването на водата за питейни и битови нужди на Велинград. По-високо разположеният е прокопан от ракитовчани, начело с учителя Димитър Иванов

Обявена е за природна забележителност със заповед номер 2810 от 10 октомври1962 год. и защитена площ 52 декара . (Д.в. бр. 56/1963 г.)

Координати N 41°57’15,98”, E 24° 00’37,37”.

Първите известни проучвания на пещери в района са правени от жители на с. Ракитово в пещерата Лепиниа. в края на 10-те години на века (К. Дзигаров, Хр. Бозаджията, Т. Георгиев и А. Гелин). През 1921 год. гимназисти от селото, по-късно основатели на Ракитовското пещерно дружество, отново изучават пещерата. Първото регистрирано посещение в Лепеница датира от 28 юли 1925 год. и е осъ­ществено от уредника на Царската ентомологична станция Пенчо Дренски. През следващата година съ­щият учен посещава пещерата повторно и я описва в публикацията си „Пещерата Лепаница и Лепанишка­та долина“ в сп. „Родопи“ (год. V, бр. 1,1926). На 2 август 1927 г. П. Дренски посещава пещерата за трети път заедно с директора на царските природонаучни институти д-р Иван Буреш. На 19 март 1929 г. ,по инициатива на инж. Павел Петров в София се основава Българското пещерно дружество (БПД). През следващата година П. Петров изпраща писмо до Димитър Иванов и го приканва да организира местен клон на дружеството. По по­вод на писмото, 27 юли 1930 г. се основава първият – Ракитовски на БПД.

Учредителите са 10-ма, а именно: Димитър Иванов - учител, Борис Кафеджиев – търговец, Петър Терзиев –кафеджия, Спиро п. Василев – учител, Асен Попов – учител, Петър Елкин – дърводелец, Ангел Балинов – земеделец, Георги Георгиев, Борис Рогачев, Георги Кабадийски – ковач. Всички те решават да се обединят с цел „запаз­ването на пещерите в нашия край, тяхното проучване и направяне достъпни за любителите на природните красоти“ Избира се време­нен комитет в състав Д. Иванов – председател, П. Терзиев – секре­тар-касиер и Б. Кафеджиев – член. В годините напред основната дейност на дружеството се състои в прониквания в пещерата, осигуряване на водач с миньорски лампи в пещерата, а и позволителни билети за вли­зане в нея, изнасяне на сказки за пещерите и тяхното проучване, излети в района на Чепинското корито.

Клонът кореспондира с БПД по различни поводи. Запазена са писма с искания на карбидни лампи, въжета, магнезий за снимки. От дружеството са изпратени членски карти, значки, печат и книги.

Създават се и много добри връзки с Археологическият музей в София. С писмо от 29 март 1932 год. музеят възлага на местното пещерно дружество охраната на всички пещери и старини в землището на Ракитово, а на пред­седателя на дружеството охраната на старините из цяло Чепино Строеж на хижа с площ 80 кв. м. се е предвиждал през19З9 год., но проектът остава неосъществен.
През 1 963 год. проф. Петър Петрв , заедно с инж. Радуш Радушев изготвят проект за благоустрояване и електрификация на Лепеница, изгражда се далекопровод и трафопост. Част от водата и се заделя за водоснбдяване на Велинград и поради това скоро свободният и организиран достъп до нея беше забранен. Пещерата има два входа. По-ниско разположеният вход, от който извира реката, сега е зазидан във връзка с каптирането и използването на водата за питейни и битови нужди на Велинград. По-високо разположеният е прокопан от ракитовчани, начело с учителя Димитър Иванов

Детайлно проучване и направата на карта на пещерата са направени от Петър и Боян Трантееви в периода 1971-1973 год. Настоящата и дължина на проучените и картираните галерии на пещерата е 1525 м. Пещерната фауна е представена от 33 вида животни, от които троглобионти или стигобионти са мамарецът Niphargus bureschi, бръмбарът Duvalius (Paraduvalius) bureschi и низшето насекомо Plusiocampa bulgarica (Diplura).

Според Петър Берон в Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат никъде другаде по света.