- Гара Костандово - хижа Цепина
- Костандово - ЛРД - Цигов чарк
- Ракитово - Клептуза
- Ракитово - Пашино бърдо
- Ракитово - връх Сютка
- Ракитово - кулата Градот
- Ракитово - Цигов чарк
- Хижа Цепина - Жълта скала - гара Цепина
- Маршрут „Кемеров мост”
- Автомаршрут Николица - Цепина
- Комплекс "Вивиана"-Пашино бърдо-Ракитово
- Посещение на пещера Лепеница
Галерия - Земята на бесите - Terra Bessica
СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ НА СИВА – ДИОНИС
Най-трайно насложената представа за община Ракитово е, че тя е част от Чепинската котловина. По този признак е естествено да бъде свързвана с Велинград. По различни причини Ракитово и Велинград в дадения случай не са част от обща територия.
Преминавайки от средновековието в античността виждаме, че селищата Фотиново, Нова Махала, Батак, Ракитово, Костандово, Дорково са свързани с тракийски и римски пътища. Най-известният път - Виа Траяна, свързва древния град Никополис ад Нестум (до село Гърмен) с днешния Пловдив. Част от този път са известните Фотински мостове. На този път е Бесапара ( Баткун, Синитево) - древната столица на тракийското племе беси. Този път пресича земята на бесите.
В древността бесите са били известни като единствените посредници между хората и Бога, между Земята и Космоса. Те са жреците на върховния тракийски бог Дионис, който само тук е наричан бог Сива. Земята на бесите е Свещената земя на Сива-Дионис. А на тракийски език думата ”беса” означава „вяра”. Тази земя е свещена, защото е земята на вярващите. Тук, на многобройните светилища, са идвали поклонници от целия древен свят.
Повечето от древните светилища са се превърнали в църкви и манастири при приемане на християнството в края на ІV век. Те са били разрушени при помохамеданчването през ХVІІ век. Днес върху руините изникват параклиси. Тук се намират руините на много раннохристиянски трикорабни базилики: във Фотиново и Нова махала, на Цепина, в Костандово. Най-голямата и най-известната раннохристиянска трикорабна кръстокуполна базилика се е намирала в местността Николица в Ракитово. В нея вероятно е четена известната Библия Бесика, за която говори Св. Йоан Златоуст като константинополски патриарх през 399 година.
Чудно ли е тогава , че днес ние искаме да наречем общата територия на общините Батак и Ракитово Терра Бесика - Земя на Бесите? Тази земя е носила това име хиляди години. Била е почитана и посещавана. С латинския превод на името Terra Bessica тя и днес е известна в европейските страни. Възстановявайки наименованието искаме да възкресим идентичността на територията. И подаваме ръка на нашите съседи от другите територии: Велинград, Белово, Септември, Борино, Доспат, Пещера, които в древността също са била част от Терра Бесика - Земята на Бесите.